Д-р Иво Инджов завършва Медицинския университет в София през 2016 г. Още като студент започва да работи като доброволец в Очно отделение на УМБАЛ „Аджъбадем Сити клиник – Токуда“, където по-късно специализира. Бил е лекар и асистент към Медицинския университет в София към базата на Очна клиника в УМБАЛ „Царица Йоанна“ – ИСУЛ. Специализира хирургия на преден и заден очен сегмент в Университетската болница в Антверпен, Белгия. Редовно участва в научни конгреси и конференции. Член на European Society Of Cataract & Refractive Surgeons, Българското дружество по офталмология, European Society of Ophthalmology и др.
- Д-р Инджов, вече сте част от екипа на болница „Лозенец“. Как се чувствате в лечебното заведение?
- Чувствам се изключително щастлив и мотивиран да работя в тази престижнa и уникална сама по себе си болница. Освен добрата локация, парковата среда, „Лозенец“ разполага с много добра материална база, опитни лекари и сестри, модерна апаратура и ни дава възможност да практикуваме съвременна медицина. Ръководството полага усилия и привлича утвърдени специалисти, както от страната, така и от чужбина. Създават се нови сектори и се въвеждат иновативни дейности. Харесва ми и това, че се работи мултидисциплинарно, за да се предложи комплексно лечение на пациента. А най-хубавото е, че болницата е достъпна за всеки един, който иска да се лекува в нея.
- Вие сте новия началник на Отделението по очни болести, какви нововъведения предстоят?
- Съвсем скоро ни предстои откриване на обособен детски сектор по офталмология. Привлякохме към екипа ни детски офталмолог – д-р Светославова. Тя е с опит и квалификация в сферата на детската патология, лечение на кривогледство и мързеливо око, както и проследяване и лечение на ретинопатия на недоносените. Така ще можем да се грижим и за най-малките си пациенти. Ръководството на болницата инвестира и в нова апаратура, с нея ще можем да предложим най-съвременния стандарт на диагностика и лечение, апарат за точно измерване на изкуствените лещи при операция за катаракта, както и някои актуални методики при глаукома, макулна дегенерация и др. Болницата е отворена за всеки един пациент, който реши да ни се довери!
- От опита Ви до момента, кои са най-честите оплаквания, които хората изпитват по отношение на зрението?
- Едно от най-честите оплаквания е намаленото зрение. То може да се дължи както на нещо банално, като наличие на диоптър, така и на развитие на заболяване-катаракта, макулна дегенерация, промени в очното дъно при пациенти с диабет и др. Друг често срещан симптом е появата на „плаващи“ мътнини пред окото, под формата на мушички, точки, паяжини и т.н. В повечето случаи те са следствие на промени в стъкловидното тяло, без да носят риск за зрението. Но в някои случаи, особено ако са съчетани с поява на „светкавици“, могат да са предиктор на по-сериозно състояние, като разкъсване и последващо отлепване на ретината. Все по-чести стават и оплакванията от парене, зачервяване и сухота в очите, особено при прекомерна употреба на дигитални устройства. Тук е важно да обърна внимание, че едно от най-сериозните очни заболявания – глаукомата, протича дълго време без изявени симптоми. Ето защо профилактичните прегледи са изключително важни и не трябва да се неглижират!
- Понижава ли се възрастовата граница на пациентите с различни зрителни проблеми?
- Може да се каже. Случва се при мен, както и при мои колеги, да попадат все по-млади хора със заболявания като катаракта и глаукома. Тук, разбира се, играе роля и все по-добрата диагностика. Например при глаукомата, ние сме в състояние да открием заболяването преди да доведе до увреждане на зрителната функция на пациента. От друга страна, при катарактата, отдавна вече не се чака да „узрее пердето“, а се пристъпва към съвременно оперативно лечение на по-ранен етап.
- Специализирали сте хирургия на преден и заден очен сегмент в Университетска болница Антверпен, Белгия. Какви са приликите и разликите в лечението там и тук?
- Относно лечението на катаракта, категорично мога да заявя, че страната ни по нищо не отстъпва. Дори може да се каже, че един катарактален хирург в България се среща по-често в ежедневието си и има повече опит с трудни случаи по простата причина, че пациентите на запад се оперират на ранен етап, веднага щом бъдат насочени. А тук за съжаление все още срещаме пациенти, които идват чак когато катарактата е станала много плътна и зрението изключително ниско. Това, в което колегите там имат значителен опит и успехи и мен силно ме впечатли, са т.нар. непенетриращи техники за роговични трансплантации, както и хирургията на ретина и стъкловидно тяло – при отлепване на ретината, ретинопатия на недоносените, макулни дупки и др. Там е и един от основните центрове за лечение на вродена катаракта, като при децата се поставя специален вид леща.
- Какви са най-сериозните Ви впечатления от досега Ви с пациентите? Отговорни ли са към здравето на очите си?
- Наблюдавам положителна тенденция, особено сред по-младите пациенти. Осъзнава се все повече ролята на профилактиката. Но за съжаление, не са малко и хората, които дори когато усетят проблем, отлагат посещението при лекар. А при някои заболявания, например глаукома, настъпилите зрителни увреди са необратими.
- Участвате в научни конгреси и конференции, членувате в европейски и български дружества. Може ли да се очертае кои ще са „болестите на бъдещето“ при очите? Какви са тенденциите в Европа по отношение на очното здраве?
- Един от актуални проблеми е увеличението на честотата на миопията (късогледство) в глобален мащаб. Дори се говори за „пандемия“ на миопията. В някои азиатски държави, в определени възрастови групи, миопията засяга над 80% от населението! Освен нуждата от оптична корекция и психологическия ефект от намаленото зрение, високото късогледство е свързано и с анатомични промени в очите, които от своя страна водят до повишен риск от миопична дегенерация на макулата, глаукома, отлепване на ретината, катаракта и др. Като основни рискови фактори се смятат прекомерното натоварване на очите на близка дистанция, работа на лоша осветеност, намалени нива на вит. Д, генетични фактори. В такива ситуации се препоръчва повече време прекарано навън, сред природата. При децата се прилагат капки и специални лещи, с които се стремим да контролираме развитието на късогледството.
- Част от професионалните ви интереси са насочени към катарактата, известна още като перде на окото. Как се проявява и при кои възрастови групи е най-често срещана?
- Катарактата може да бъде вродено състояние, както и възрастово обусловена. Основно в практиката си срещаме втория тип, т.нар. старческа катаракта. Характерна е предимно при хората над 60г. възраст, но и тук се наблюдава едно „подмладяване“ на засегнатата от заболяването популация. Освен че намалява зрението, катарактата може да предизвика и вторична глаукома. В тези случаи се налага неотложно лечение. При вродената катаракта, от друга страна, е изключително важна навременната диагностика и хирургична намеса, за да се избегне развитието на тежка амблиопия, или мързеливо око. Скринингът при новородените помага да се открие евентуална очна патология.
- Тази болест причинява 1/2 от слепотата и 33% от зрителните увреждания в световен мащаб. Защо е толкова сериозно разпространена?
- Развитието на възрастово обусловената катаракта е част от процеса на стареене на нашето тяло. Както кожата губи тонус и еластичност, косите побеляват, така настъпват и промени в белтъците, които формират човешката леща, което води до нейното помътняване. Вследствие фактори на средата, травми, очни възпаления, някои заболявания- диабет, атопичен дерматит, галактоземия и др., употреба на някои медикаменти, например кортикостероиди, тези процеси могат да настъпят по-рано или да напреднат по-бързо. Всеки човек, ако има късмета да е дълголетник, рано или късно развива „перде“. Това е и причината операцията за катаракта да е най-често извършваната хирургична интервенция в световен мащаб. За щастие, при липса на друга очна патология, слепотата вследствие катаракта е обратима след успешно лечение!
- Как протича операцията при катаракта и колко време продължава възстановяването на пациентите?
- При съвременната методика, която използваме при стандартни случаи, операцията се извършва през разрез около 2мм. Чрез специален пинсет или лазер правим кръгъл отвор на предната капсула на помътнялата леща и със специален ултразвуков апарат разбиваме и едновременно аспирираме катарактата. Използваме специални субстанции, чрез които правим защитно покритие върху фините вътреочни структури и си създаваме необходимото пространство за безопасна и ефективна работа. След като премахнем пердето, на негово място поставяме изкуствена мека, сгъваема леща, през същият 2-2,5 мм отвор. Операцията протича под местна упойка, без шевове. След едноседмичен режим, през който основно се пази окото от замърсяване, пациентът може да се върне към обичайното си ежедневие – да работи както тежък физически труд и да вдига тежко, така и работа пред компютър, да чете, шофира и т.н. За съжаление, при много запуснати случаи се налага да приложим класическа оперативна техника, широко прилагана в миналото – т.нар. екстракапсулна екстракция. При нея правим значително по-голям разрез на окото, поставят се шевове, които могат да се премахнат най-рано след няколко месеца. Съответно и възстановяването е по-бавно, човек трябва да се пази от физическо натоварване, а и често крайният зрителен резултат не е напълно задоволителен, поради поява на астигматизъм. Затова отново съветвам всички пациенти – при диагноза катаракта, не отлагайте оперативното лечение, то е единственият доказан и ефективен метод. Навременното лечение води до по-малко рискове, по-добри резултати и по-голяма удовлетвореност на пациента!