Теодор ЦЕКОВ
Българските власти усърдно крият измеренията на оръжейната помощ за Украйна, но информацията не е тайна за отсрещната страна – Русия. Популярният сайт „Рибар“ (с над 1,5 млн. последователи в „Телеграм“) представи детайлно продукцията и приходите. Изглежда, че заработената с денонощни усилия сума може да бъде получена по-лесно. Латвия поиска допълнителни 7 млрд. евро от следващия 7-годишен бюджет на ЕС като компенсация за увеличени отбранителни разходи и икономически щети от разрива на отношенията си с Русия.
„Филтър“ публикува анализа на Rybar, озаглавен „Българското оръжие в т.нар. Украйна“.
„България остава един от ключовите балкански доставчици на оръжия за Украйна. За четири години форматът на сътрудничеството се промени: от скрити доставки през трети страни в периода 2022–2024 към преки договори и съвместно производство през 2026 г.
През първите месеци на конфликта управляващите в София официално отказваха да доставят оръжие в Украйна поради вътрешни политически разногласия. Фактически обаче българите осигуряваха една трета от нуждите на ВСУ от боеприпаси и 40% от дизеловото гориво чрез посредници в Полша и Румъния.
От края на 2022 г. парламентът разреши преки доставки. Властите в Киев получиха бронирана техника, артилерийски снаряди, противовъздушни ракетни комплекси и боеприпаси. Официално в София одобриха 13 пакета безвъзмездна помощ, докато реалните обеми бяха значително по-големи.
Общият износ на българско въоръжение от началото на конфликта възлиза на почти 7 млрд. евро, а отбранителната промишленост се превърна в един от двигателите на икономиката, осигурявайки над 4% от БВП.
За това допринесе и мощното оръжейно лоби: българският военнопромишлен комплекс е един от най-влиятелните икономически фактори в страната. От 2022 насам отбранителните предприятия работят на пълна мощност в три смени, а приходите им рязко скочиха. Например приходите на държавния ВМЗ „Сопот“ са се увеличили от 191 млн. лева през 2021 до над 1 милиард през 2025 г.
Търсенето от Украйна фактически даде нов импулс на българската отбранителна промишленост. Предприятията разшириха производството на боеприпаси със съветски калибри, а през 2023–2024 част от капацитета беше преориентирана към нуждите на ВСУ. В резултат на това доставките за Украйна станаха не само елемент от външната политика на българското правителство, но и важен източник на приходи за собствения военнопромишлен комплекс.
Още от самото начало на СВО (Специалната военна операция) България се утвърди като един от ключовите доставчици на оръжие за Украйна.
През февруари 2025 в София се опитаха да забавят сътрудничеството: министър-председателят отказа да подпише споразумение за сигурност, а парламентът забрани изпращането на български военни в Украйна и се обяви за дипломатическо уреждане на конфликта.
През март 2026 обаче България се присъедини към PURL – механизъм на НАТО за закупуване на американско оръжие за Украйна – и подписа 10-годишно споразумение за сигурност. Едновременно с това страните сключиха 10-годишен договор за съвместно производство на въоръжение, включително безпилотни летателни апарати, а от юни работят по неговото изпълнение в рамките на инициативата Drone Deal.
При това новото правителство през юни обяви, че се отказва от безвъзмездните доставки и преминава изцяло към търговски модел. Всъщност именно търговските договори и преди съставляваха основната част от българския износ на оръжие.
За четирите години на конфликта България премина от формален неутралитет и скрити доставки чрез трети страни до ролята на ключов доставчик за Украйна. Сега тя извежда сътрудничеството на ново ниво, като се ориентира към прагматизъм и интересите на собствения си военнопромишлен комплекс.
Опитът от конфликта показа нарастващата роля на безпилотните летателни апарати: тяхната масовост, сравнително ниската цена и лесната експлоатация превърнаха дроновете в един от най-търсените видове въоръжение. Българското ръководство разбира това и постепенно преориентира сътрудничеството с украинската страна към най-перспективното направление.
Предадено въоръжение
Бронирана техника: Т-72 – около 22 бр., МТ-ЛБ – около 40 бр., БТР-60 – до 100 бр. М113 – до 54 бр., 2С1 „Гвоздика“ – не по-малко от 18 бр.
Артилерия и ПВО: 122-мм и 152-мм системи и боеприпаси; компоненти за ЗРК С-300;
ПЗРК и ракети; зенитни установки – 50 бр.
Противотанково и стрелково: противотанкови гранатомети и ракетни комплекси – хиляди бройки; картечници и стрелково оръжие; ръчни гранатомети.
Боеприпаси и гориво: хиляди тонове съветски артилерийски боеприпаси от различен калибър; снаряди 122-мм и 152-мм; дизелово гориво – до 40% от потребностите на ВСУ в отделни периоди.