Адмирал Джем ГЮРДЕНИЗ
mavivatan.substack.com
Рискът от разпростиране на войната между Русия и Украйна към други държави и глобални морски маршрути достигна критична фаза. Първо, на 27 ноември турският танкер под панамски флаг MERSIN получи тежки повреди от 4 външни експлозии, докато е на котва в Дакар, Сенегал. На следващия ден два танкера под гамбийски флаг, KAIROS и VIRAT, бяха атакувани с морски дронове край турския шелф в Черно море. Руският MIDVOLGA-2, превозващ слънчогледово масло до Грузия, беше ударен на 2 декември, на около 80 мили от Синоп.
Черноморските атаки срещу три търговски кораба в рамките на 5 дни показват колко чувствителен е станал балансът на сигурността за Турция – пазител на Конвенцията от Монтрьо 1936 и държавата с най-дълга брегова линия в региона. Тези удари отразяват опитите на Украйна да възпроизведе в морето хаоса от войната и да я удължи в съответствие с перспективите на Париж, Берлин, Лондон и Брюксел. Една от косвените цели е въвличане на Турция. Саботажът в Дакар сочи, че такива инциденти вече не са изолирани, а по-скоро са оперативна стратегия за натиск. Политиката за активен неутралитет в рамките от Монтрьо и фактът, че Анкара не е длъжна да спазва санкции, неналожени от ООН, сериозно тревожи Киев и западните столици. Нарастващата честота на атаките в Черно море засяга търговските маршрути на Турция и сигурността на енергийните доставки.
След Майдана през 2014 г. властта в Киев предаде своята автономия на Лондон, Вашингтон, Париж, Берлин и Брюксел, ставайки инструмент в геополитическата им конфронтация с Москва. Разчитайки на подкрепа от НАТО, САЩ и ЕС, Украйна действаше с очакването, че Русия ще се срине, Путин ще падне и Западът ще постигне „решителна победа“. В този контекст Зеленски преустанови преговорите в Истанбул през март-април 2022. Реалностите обаче опровергаха тези очаквания. Русия взе преимущество чрез стратегия на изтощаване. Днес, докато САЩ се оттеглят от предишната си позиция, единственото лепило между Великобритания и няколко държави от ЕС е продължаването на войната.
Таймингът и характерът на акциите в Черно море показват желанието на Украйна да разшири конфликта хоризонтално; да компенсира загубите на сушата като създава криза в морето. Въпреки мирните инициативи с посредник САЩ, безусловната подкрепа от Лондон и ЕС окуражава Киев да превърне морето в нова арена за „наказателни операции“.
Балансираната политика на Турция създава дискомфорт в някои западни кръгове. Решаващата роля в зърнения коридор, ограничената, но последователна подкрепа за Украйна и комуникацията с Русия доведоха до възприемането на Анкара като „недостатъчно съгласуван съюзник“.
Атаките могат да се интерпретират като опити за въвличане в конфликта, а саботажът в Сенегал – предупреждение според наратива за „сенчестия флот“. Докато гръцки танкери, извършващи подобни дейности, не са под прицел, ударите срещу турски разкриват умишлен натиск. В съчетание с атаките срещу пристанището в Новоросийск и Каспийския тръбопроводен консорциум става ясно, че Украйна е превърнала енергийните и търговски артерии на Черно море в мишени с цел подкопаване ролята на Турция като транзитен център. Дестабилизацията става основен инструмент за Киев.
Съгласно международното право, невъоръжените търговски кораби се класифицират като „граждански обекти“. Този статут включва екипажите и пътниците. Ударите срещу кораби на държави, които не са част от конфликта, може да се считат за военно престъпление.
Турският шелф не е бойно поле; никоя от страните не го е обявила за забранена зона. Следователно атаките са „незаконен въоръжен акт“, а тази в Сенегал попада в категория тероризъм или организиран саботаж.
Морската война изисква предупреждение, прехващане, претърсване, задържане и евакуация на екипажа преди употреба на сила. Според Конвенцията на ООН от 1982 свободата на корабоплаването е фундаментална; танкер в международни води е нередно да бъде превърнат във военна цел. Тъй като шелфът и икономическата зона на Турция не са поле на конфликта, украинските атаки нарушават принципи на морското право.
Едностранните санкции нямат задължителна сила; без резолюция на ООН те не могат да служат като оправдание за нападения над кораби. Съответно ударите са бандитизъм. Турция трябва да вземе по-активни мерки за защита на морската търговия.
Нападенията в Сенегал и Черно море трябва да се отнесат пред Съвета за сигурност на ООН, да се поиска международно разследване и да се идентифицират извършителите. Неутралитетът на Турция не може да бъде нарушен както в рамките на НАТО, така и в двустранната дипломация.
Възпирането в Черно море трябва да се засили; да се използват патрулни самолети, безпилотни катери и системи за наблюдение, ако е необходимо – ескорт на търговски кораби от военноморските сили. Всяка атака да се разглежда като атака срещу държавата и да се демонстрират пропорционални контрамерки.
Анкара трябва да напомни на Киев, че решаващата й роля в зърнения коридор не може да съжителства с враждебни действия. Продължаващото задържане на два украински бойни кораба в Турция също е лост. Ограничаването на логистична и техническа подкрепа към Украйна може да бъде допълнително средство за натиск.
С нарастване на напрежението в Черно море геополитическата тежест на Турция се увеличава, но също и рисковете. Страната трябва да усили възпирането, запазвайки своя неутралитет, сигурността на морския транспорт и енергоснабдяването. Ако Анкара не действа решително, администрацията на Зеленски – под влиянието на англо-европейската ос – няма да се поколебае да превърне Черно море в нова военна лаборатория. Не бива да се забравя, че дори в най-трудните фази на Втората световна война нашите предци запазиха неутралитет в Черно море въпреки огромния външен натиск.
Адмирал от запаса Джем Гюрдениз е създател на турската морска стратегия „Синя родина“ (Mavi Vatan). Бивш командир на бойни кораби, началник на отделите по стратегии и планиране в щаба на военноморските сили. Автор на множество книги и анализи, основател и директор на Koç University Maritime Forum.