Точно седмица след като дронови удари поразиха двата търговски кораба ABLE на Палау и ALFA WATAN на Того край Бяла, нощната тишина над българското крайбрежие бе разкъсана не от единичен изолиран инцидент, а от добре смазана, очевидно координирана военна операция. В рамките на по-малко от час по протежение на близо сто километра морска ивица – от най-северната точка на Добруджанското крайбрежие до скалистите брегове на Варненска област, Черно море се превърна в бойно поле.
В ранните нощни часове на вторник два паралелни удара с руски дронове срещу кораби край село Крапец в непосредствена близост до румънската граница и край град Бяла – показаха плашеща степен на синхронизация. Тя изключва всякакви тези за навигационни грешки или заблудени апарати.
За българското общество тази нощ бе преломен момент. Годините на самозалъгване, че географското положение, историческите сантименти или предпазливата риторика могат да служат като невидим щит срещу бурята, приключиха едновременно край скалите на Крапец и нос Свети Атанас. Цената на събитията тепърва ще се плаща. На първо място, психозата сред морските среди и жителите на крайбрежните градове е видима. Нито един нормален инвеститор или турист не може да остане спокоен, когато нощното небе над плажовете се озарява от взривове на бойни дронове. Танкерният инцидент край Крапец заплашва уникалната екосистема на Дуранкулашкото и Шабленското езеро, а потъването на „Челси 3“ създава реален риск от замърсяване на плажовете около Бяла и Шкорпиловци в зависимост от южните морски течения.
Двойният среднощен удар не оставя място за дипломатическо шикалкавене. Той изисква от правителството в София и от съюзниците в НАТО незабавни решения: разполагане на постоянни съюзнически брегови ракетни комплекси, интеграция на радарите с Румъния и общи морски патрули за ескорт на търговските съдове. Светът може и да не осъмне утре в пълномащабна Трета световна война, но правилата на досегашния ред бяха потопени тази нощ на дъното на Черно море. Линията между мира и глобалния конфликт вече не минава по далечни карти – тя свети в оранжево точно пред Крапец и Бяла.
Хронология на огнения ад
18 души са спасени край Бяла, жителите на Крапец, Дуранкулак и Шабла съобщават за силни взривни вълни
В 01:28 часа търговският кораб за насипни товари „Челси 3“ (Chelsea 3), плаващ по редовен курс към Босфора под флага на Малта, е атакуван от рояк безпилотни летателни апарати. Според докладите на Военноморския оперативен център и Морския спасителен координационен център (МСКУ) във Варна най-малко три дрона камикадзе пикират директно върху съда на около 15–18 морски мили източно от нос Свети Атанас.
Първият удар помита надстройката и унищожава навигационния мостик, а следващите два пробиват машинното отделение. Взривовете предизвикват опустошителен пожар и масивно навлизане на морска вода. Въпреки борбата на 18-членния екипаж с моряци от Азербайджан и Украйна за спасяване на плавателния съд кренът става критичен.
Спешната операция, водена от гранични катери и дежурен вертолет „Пантер“ от състава на Воненоморските ни сили, успява да спаси моряците буквално минути преди съдът да бъде погълнат от морето. Дванадесет души от екипажа са тежко ранени – с обширни изгаряния, баротравми и фрактури, като веднага са транспортирани към Военномедицинска академия във Варна. В 05.20 часа след поредица от вторични експлозии 140-метровият корпус на „Челси 3“ потъва на повече от 70 метра дълбочина.
Почти по същото време – около 02.10 часа, северно от нос Шабла и на около 10 морски мили източно от село Крапец се разиграва вторият смразяващ епизод от среднощната атака. Този район е от критично значение: той лежи в непосредствена близост до морската разделителна линия между България и Румъния и представлява входната врата към румънското пристанище Констанца.
По данни от бреговата охрана обект на нападението става малък танкер за горива и смазочни материали, изчакващ на рейд извън претоварените подходи към делтата на Дунав. Атаката тук е комбинирана. Според свидетелски показания и данни от крайбрежните радари тя е извършена както с въздушни дронове, така и с бързоходен безпилотен морски катер камикадзе.
Детонацията на повърхността на водата разтърсва крайбрежието на Добруджа. Жители на Крапец, Дуранкулак и Шабла съобщават за силни взривни вълни, разтресли прозорците на домовете им, и огромен стълб дим на хоризонта. Нападнатият съд понася тежък пробив в бордовата обшивка над водолинията, предизвиквайки локален нефтен разлив и пожар. Благодарение на бързата намеса на румънски и български спасителни влекачи, танкерът успява да остане на повърхността, но щетите са огромни, а екипажът му е евакуиран в шоково състояние.
Тестват ли руснаците нервите на НАТО
Новите два удара срещу плавателни съдове в Черно море в международни води, но в голяма близост до българските териториални води е своеобразен тест доколко ще издържат нервите на НАТО. Атаката на кораб под малтийски флаг (Малта е член на ЕС, но не и на НАТО) и съд под удобен флаг край Крапец прави формалното задействане на член 5 от Вашингтонския договор правно сложно. Това е христоматиен пример за война в „сивата зона“ – агресорът нанася максимални материални и психологически щети, без да предоставя на жертвата ясен casus belli за незабавен военен контраудар.
В същото време географското разположение на двата удара разкрива ясна военна логика. Това не е случаен залп, а класическа операция за сондиране по целия северен морски фланг на България. Атаката в Крапец тества зоната на съвместна отговорност между България и Румъния – две съюзнически държави, чиито радарни и отбранителни системи трябваше да демонстрират мигновена съвместимост. Потопяването на малтийския кораб край Бяла тества централния подход към Варненския залив – най-важния морски хъб и транспортен възел на страната.
И двете нападения са извършени в пределите на Изключителната икономическа зона (ИИЗ), на броени мили извън 12-милната граница на суверенните териториални води. Съгласно международното морско право (UNCLOS), ИИЗ не е територия на държавата, но дава суверенни права върху нейните ресурси.
Разбира се големият въпрос, който днес се задава в София, Букурещ, Брюксел и Вашингтон, е болезнено директен: преминахме ли Рубикон? Дали двойният удар край Крапец и Бяла не бележи началото на неконтролируема спирала към световен сблъсък?
Историческите паралели носят зловещи предупреждения. Всяка голяма световна криза започва не с внезапна масирана инвазия, а с постепенно, методично разширяване на допустимото насилие в периферията. През 1917 г. именно неограничената морска война и систематичното поразяване на търговски съдове в Атлантика въвличат САЩ в Първата световна война. Днес Черно море уверено върви по същия трагичен път. Опасността от глобализация на конфликта се захранва от три фактора. Първият е ерозията на свободата на придвижване в морските зони, ерозията на корабоплаването, което води до икономически шок. Поразяването на два цивилни търговски съда в рамките на една нощ край бреговете на държава от НАТО на практика поставя целия западен сектор на Черно море в режим на блокада. Застрахователните премии ще скочат до нива, които ще направят всяко корабоплаване към Варна, Бургас и Констанца икономически невъзможно. Това моментално удря световните пазари на зърно, торове и петрол, разпространявайки вълни от инфлация и несигурност далеч отвъд Европа.
Фаталната вероятност за грешка е вторият фактор да се говори за опасност от глобализация на конфликта. Когато дронове камикадзе летят на 10 мили от Крапец и на 15 мили от Бяла, достатъчна е малка техническа повреда, заглушаване на GPS сигнал или срив в рулевото управление, за да може такъв апарат да се вреже в жилищен комплекс във Варна, в пристанищната инфраструктура на Констанца или в курортен комплекс на брега. В такъв момент границата на Член 5 ще бъде физически премината и политическото пространство за маневриране ще изчезне за секунди.
И не на последно място, ескалацията на напрежение се разиграва на фона на тежки конфликти и войни в Близкия изток, Червено море и Индо-тихоокеанския регион. Разширяването на войната към границите на България и Румъния изглежда като умишлен опит за разтягане на военните и отбранителни ресурси на демократичния свят, принуждавайки Алианса да води стратегическо сдържане на твърде много фронтове едновременно.
Черноморски щит: Време е за общ българо-румънски отбранителен вал
Нарастващите рискове изискват от София и Букурещ да изградят координирана зона за сигурност по протежение на общия си морски фланг
След поредицата от тревожни инциденти, плаващи морски мини и директни заплахи за корабоплаването в западния басейн на Черно море едно нещо става пределно ясно: отбраната на националните брегове вече не може да бъде проектирана на парче. За България и Румъния – две съседни държави, споделящи обща геостратегическа съдба на източния рубеж на НАТО и Европейския съюз – координацията в морското пространство престава да бъде протоколно добросъседство и се превръща в условие за оцеляване.
Докато военните действия и провокациите в акваторията все по-често прекрачват границите на Изключителните икономически зони (ИИЗ), двете столици са изправени пред спешна необходимост от конкретни, съвместни и синхронизирани действия за защита на своите води, пристанища и критична инфраструктура.
Създаването на единна система за наблюдение и ранно предупреждение вече е необходимост, а не пожелание. Първата и най-неотложна стъпка е интеграцията на сензорите и бреговите радиолокационни мрежи. В момента българските и румънските системи за контрол на корабоплаването и въздушното пространство обменят данни през съюзническите канали на НАТО, но често с технологично забавяне. Изграждането на Общ координационен център за ситуационна осведоменост (Maritime Domain Awareness) във Варна или Констанца би осигурило наблюдение в реално време на целия сектор от делтата на Дунав до Резово. Интегрирането на стационарни брегови радари, хидроакустични шамандури за засичане на подводни заплахи и съвместен флот от разузнавателни дронове с голям обсег ще премахне „слепите петна“ по границата на двете икономически зони и ще даде възможност за незабавна реакция при навлизане на враждебни обекти.
Много важна крачка за бъдещата обща сигурност е разширяването на противоминната и противодронната оперативна група. Успешното създаване на тристранната противоминна група (MCM Black Sea) между България, Румъния и Турция показа, че регионалното сътрудничество работи. Този формат обаче спешно се нуждае от надграждане.
София и Букурещ трябва да разширят мандата на съвместните патрули от чисто противоминна дейност към комплексна защита от асиметрични заплахи – включително неутрализиране на полупотопяеми безекипажни катери и нисколетящи дронове камикадзе. Това изисква редовни, целогодишни двустранни ротации на патрулни кораби, които да ескортират търговските конвои по утвърдените морски коридори и да гарантират непрекъсваемостта на търговията.
Наложително е и разпъването на съвместен противокорабен и противовъздушен чадър, защото нито българските, нито румънските военноморски сили разполагат поотделно с достатъчно брегови ракетни комплекси от ново поколение, за да наложат пълно блокиране на достъпа (A2/AD) за евентуален агресор. Решението е в споделените обществени поръчки и съвместното разполагане на съвременни мобилни брегови ракетни комплекси (като норвежко-американските NSM) и системи за ПВО със среден и голям обсег. Изграждането на единен брегови огневи щит, съчетан със системи за радиоелектронна борба (РЕБ) за заглушаване на навигацията на атакуващи дронове, ще създаде надеждно възпиране далеч преди потенциалният противник да се приближи до териториалните води на двете държави.
България и Румъния трябва да предприемат незабавни общи действия и за опазване на критичната подводна и енергийна инфраструктура. Бъдещето на енергийната независимост на региона зависи от черноморските газови находища – както румънските дълбоководни проекти (като Neptun Deep), така и потенциалните залежи в българския блок „Хан Аспарух“. Към това се добавят и бъдещите подводни оптични кабели за данни и електропреносни трасета между Кавказ и Европа.
България и Румъния трябва незабавно да формират съвместно звено за подводна охрана, оборудвано с автономни подводни апарати (AUV) и специализирани водолазни екипи. Подобна мярка е единствената преграда срещу саботажи от типа на взривяването на газопровода „Северен поток“.
Едно трябва да е ясно на българи, на румънци, а и на третата черноморска натовска страна Турция – Черно море отдавна престана да бъде спокойно вътрешно езеро. Всеки опит на София, Букурещ и Анкара да се спасяват поотделно или да разчитат единствено на формални гаранции без реални регионални способности за възпиране само насърчава нови провокации. Създаването на общ българо-румънски отбранителен фронт по море не е проява на войнственост, а единственият прагматичен начин за опазване на мира, икономическия живот и живота на моряците по нашите брегове. Времето за декларации изтече – ред е на общите патрули и на общите радарни екрани.
Борис КРУМОВ