Купища изгорели велосипеди, почернели от огъня автомобили, разбити витрини на ограбени магазини, улици, затрупани от боклуци – така осъмва след поредната протестна нощ една от най-красивите столици на Европа, градът на демокрацията, на художниците, на любовта. Протестите са неизменна част от свободолюбивия Париж, но този път изглежда чашата на търпението съвсем е преляла и хората пълнят булеварди и площади, защото животът не просто е поскъпнал, а е станал невъзможен.
Но, ако мнозина участват мирно в шествията, встрани от тях маскирани групи палят, чупят, атакуват полицаи. В района на площад „Република“ силите на реда използват сълзотворен газ и водни оръдия, за да разпръснат агресивните групи. В столицата и околностите са задържани стотици, а в цяла Франция хиляди вандали са заключени в арестите. На снимките се вижда, че част от тях са представители на етнически малцинства, още преди десетилетия напуснали бивши френски колонии, за да търсят по-добър живот в европейската държава. Не е тайна, че техните наследници продължават да живеят компактно и изолирано, основно в предградията, а идеята за приобщаването им изобщо не се е случила.
Но Франция не е изключение от пожара, който обхваща Европа. Масови протести има също в Италия, Испания, Португалия, Албания, Сърбия. Хората излизат на улицата заради поскъпването на живота, непосилните цени на жилища и наеми, заради доходите, които не могат да настигнат инфлацията. В същото време все по-силно става усещането, че европейските лидери взимат решения, които са далече от проблемите на населението и това засилва евроскептицизма и влиянието на крайните партии.
В Испания протестите започват през септември, след като 87-годишната Марикармен Абаскал остава без дом, защото инвестиционен фонд увеличава наема й с 230%. Възрастната жена умира две седмици по-късно в болница. Учители от началните и средните училища обявяват безсрочна стачка в Мадрид с искания за по-добро заплащане и условия на труд. Хиляди недоволни пълнят улиците и в Португалия. „Хората очевидно протестират срещу разходите за живот, свързани с цените на дизела и горивата, но най-вече срещу разходите за жилища, които се увеличават значително в цяла Европа, но особено в Португалия“, казва финансовият министър Жоаким Миранда Сарменто. По данни на Евростат през второто тримесечие на 2026 г. страната регистрира най-високото годишно увеличение на цените на жилищата в ЕС с поскъпване от 16,5%.
И в Италия жилищната криза, високите наеми и всекидневните разходи са особено тежки за младите хора и семействата с по-ниски доходи. За мнозина да имаш работа съвсем не означава, че можеш да си гарантираш самостоятелен живот. Марш в центъра на Милано срещу високите разходи за живот също завършва с подпалени барикади и павета срещу полицията. Движението „Италия на площада“ мобилизира хиляди демонстранти, които настояват за по-добри възможности за работа, здравеопазване, образование и достъпни жилища, за по-високи заплати. Инфлацията в страната се е повишила до 4,2% през септември, надхвърляйки нивото от 3,8% за Еврозоната. В Испания и Португалия синдикатите обявиха стачка в целия Иберийски полуостров за 11 ноември. Голям синдикат в Италия призова за обща стачка на 20 ноември.
В Албания протестите, които ескалират до палежи и набези върху полицията, са провокирани от лошите условия в университетите, които не отговарят на твърде високите такси за обучение. Демонстрантите вече искат вече оставката на премиера Еди Рама и обвиняват управлението му в корупция.
Протестите в Европа показват, че макар поводите да са различни, те са сходни по своята същност – просто европейските граждани губят своята сигурност и перспектива. България не е изолирана от тези процеси. След приемането на еврото от 1 януари тази година цените изглеждат неудържими. Инфлацията през септември е 5,7% спрямо година по-рано, показват официалните данни на НСИ. Транспортът е поскъпнал с 25,9%, услугите в ресторанти и хотели – с 10,9%, образованието – с 10,7%, развлеченията, спорта и културата – с 8,5%. В навечерието на зимния сезон се очаква рязко увеличение на разходите за отопление. Държавното дружество „Булгаргаз“ вече внесе заявление в Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) за нарастване на цената на газа с 34% до 59,08 евро за мегаватчас. За сравнение, през октомври цената е 44,09 евро. За домакинствата токът от 1 юли т.г. е повишена минимално със средно 2,99% и такава ще остане цената до средата на следващата година. Ситуацията за бизнеса е коренно различна, той като България регистрира едни от най-високите борсови цени в цяла Европа. А нали предприятията осигуряват работните места и заплатите. В същото време за много хранителни продукти у нас вече плащаме повече, отколкото в други европейски държави. КНСБ вече организира национален протест в София с искане за по-високи доходи и минимална работна заплата от 690 евро. Поводът е предложението на правителството минималното възнаграждение да е 660 евро от 1 януари 2027 година.
Европа вече показва признаци на сериозна социална нестабилност, а България не може да разчита, че ще остане встрани от нея. Според премиера Румен Радев войната в Украйна допълнително изтощава европейските икономики. Политическият отговор ще става все по-труден, защото благосъстоянието на европейските граждани „изтича в тази война“, вместо да бъдат решавани собствените им проблеми. Така той оправда решението си България да откаже да участва в заема, който ще бъде изтеглен в помощ на Украйна. „Как ви се вижда това на фона на всичко, което става в Европа? България няма как да бъде част от тези 70 милиарда“, категоричен е Радев. Това обаче не е достатъчно, за да тушира напрежението, което може да се превърне в криза. За никого не е тайна вече, че доверието във властта се топи, а обещаните реформи са в режим standby вече близо половин година.
Протестите са част от френската култура
Вандали използват недоволството на хората, за да предизвикат хаос и безредици
Напрежението във Франция отново ескалира, а Париж заприлича на град под обсада. По данни на Вътрешното министерство на 24 октомври около 410 000 души излязоха на протест в цялата страна. Синдикатите обаче настояват, че участниците са били близо 800 000.
Заради страх от вандалски набези знакови музеи, сред които Лувърът „Орсе“, „Пикасо“, Оранжери“, затвориха врати. Парижката опера също утихна за деня. Не работеха и над 20 метростанции, витрините на магазини в централната част бяха заковани с плоскости.
Вечерта напрежението избухна, в Париж групи от маскирани младежи хвърляха предмети и фойерверки срещу полицията. Силите на реда отговориха със сълзотворен газ и водни оръдия. Сблъсъци и палежи имаше също в Марсилия, Лион и други градове. Над 1300 души бяха задържани в цялата страна.
Гражданското общество във Франция е силно, а протестите са много характерни за националната култура. Само ще припомним, че остро социално разделение и глад са причина за Френската революция и премахването на монархията. През май 1968 г. студентски бунт завършва със стачка на около 10 милиона работници.
В края на септември 2026 г. ученици в парижкото предградие Кретей започват мирни протести срещу отсъствията на учители, пренаселените класни стаи и разпадащата се инфраструктура. След близо месец протести гневът се разширява в цялата страна. Сред участниците в сегашните прояви са „жълтите жилетки“ (gilets jaunes ), членове на движение, което в продължение на 19 месеца между 2018 и 2020 г. протестира заради цените на горивата.
Днешните протести прераснаха в по-широко движение срещу поскъпналия живот и съкращаването на публични разходи. Премиерът Себастиан Льокорню предложи бюджет за 2027 г., насочен към намаляване на дефицита, който се очаква да е 5,4% от БВП тази година. Мерките включват замразяване на заплатите на държавните служители и затягане на разходите за отпуск по болест. През второто тримесечие на 2026 г. безработицата в страната се е повишила до 8,3%, което означава 2,7 милиона души без работа. В групата на 15–24-годишните ситуацията е отчайваща – без препитание са 21,6%. Потребителските цени са се повишили с 3,1% през този септември спрямо предходната година, енергията е поскъпнала с 21,3%.
Макар протестите във Франция да изглеждат широко подкрепени от различни обществени групи, американският президент Доналд Тръмп обвини имигрантите за разрушенията. В социалната си платформа Трут Соушъл той написа: „Мигрантите превзеха Франция. Трябва бързо да затворят границите“.
Зелената сделка съсипа Стария континент
Допълнителен удар са милиардите за Украйна и масовото навлизане на мигранти
Европейската политика е силно критикувана заради предприетия зелената революция. Спорът необходима ли е тя на европейската икономика вече силно засяга работници, предприемачи, земеделци и изобщо домакинства, които плащат цената. През 2019 г. председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен обяви Зелената сделка, една невиждана трансформация, която ще доведе до нулеви емисии на парникови газове до 2050 г. и ще промени почти всеки сектор на икономиката. Седем години по-късно става ясно, че Зелената сделка не само се проваля, но разкрива дълбоките структурни слабости на Европейския съюз. Казано по-ясно екологичните амбиции на фон дер Лайен не отговарят на икономическите и геополитическите реалности.
Въпреки огромните разходи – 680 милиарда долара, отпуснати между 2021 и 2027 г., или повече от една трета от общия бюджет на Европейския съюз, т.нар. зелена революция е донесла незначителни резултати за „здравето“ на климата. Емисиите на ЕС се увеличават, а дългосрочните намаления през последните 15 години по-скоро отразяват икономическата стагнация, пандемичните блокади и икономическия шок от войната в Украйна. Доклади на Европейската агенция по околна среда показват, че ЕС е изправен пред висок риск да не изпълни по-голямата част от зелените си цели за 2030 г. Критици от Institute of Economic Affairs (IEA) посочват, че зеленият преход допринася за често два до три пъти по-високи цени на еленергия в ЕС в сравнение със САЩ и Китай. В резултат социалните и икономически последици са тежки – домакинства, земеделци и бизнес се гънат под тежестта на по-скъпата енергия, нарастваща инфлация, нови данъци и регулаторните тежести. Тогава защо някои се учудват на масовите протести от последните седмица в различни краища на континента.
От 2022 г. до края на 2026 г. общата мобилизирана подкрепа – финансова, икономическа, хуманитарна и военна, на Европейския съюз и неговите 27 държави членки за Украйна е приблизително 330 милиарда евро. Според Урсула фон дер Лайен догодина ще има около 70 милиарда евро недостиг за финансирането на Украйна. Това поставя въпроса колко още дълго ще издържат европейските икономики и населението, тъй като изобщо не е ясен до къде се простира хоризонтът на този конфликт.
Заплати, цени на жилища и наеми в 9 държави от ЕС в евро
Най-достъпната страна според тази сравнителна таблица е Австрия. Там няма законова минимална работна заплата, а сумата се договаря чрез колективни споразумения, които в масовия случай започват от 1900 евро бруто. Заради мащабните програми на общината за социални и субсидирани общински жилища наемите във Виена са ограничени. Затова градът се оказва най-достъпната столица – наемът изисква едва 40% от чистата средна заплата. Германия държи висок стандарт, има висока минимална брутна заплата – 13,90 евро на час за 2026 г., което при 40-часова седмица е 2 409.33 евро. Брутните заплати в Берлин са високи, но данъците отнемат голяма част от дохода. Например, сам човек без деца плаща почти 38-40%. Въпреки това средното нетно възнаграждение от приблизително 3150 евро прави наемите в Берлин сходни като тежест с тези в София и Париж.
Нидерландия има най-високата минимална брутна работна заплата от всички изброени държави – 2598.27 евро. Доходите в Амстердам са отлични, но има жесток недостиг на имоти, така че наем от 1 850 евро за приличен двустаен изяжда над половината от чистата заплата, а покупката на жилище е трудна работа.
Полша показва сходна ситуация с България – бърз икономически растеж и догонващи заплати. Средното чисто възнаграждение във Варшава достига близо 1900 евро, което е по-високо от Лисабон. Инфлацията при наемите в Полша обаче е огромна и към 2026 г. ползването на самостоятелно жилище струва повече от 55% от чистия доход на сам човек.
Маргарита ДИМИТРОВА