Марин ГАБРОВСКИ
Ноемврийският дъжд се стича по стъклата на избирателните секции, разположени в училищните коридори. От стените гледат строгите, изпити лица на Паисий, Софроний, Раковски и Ботев. Долу, на пода, стоят пластмасовите паравани и прозрачните урни. Днес е 1 ноември – Денят на народните будители, но и неделята, в която българите са призвани да изберат новия си държавен глава.
Иронията на календара поставя обществото пред горчив въпрос: ще отидат ли съвременните будители – учителите, лекарите, учените, хората на духа – да гласуват под сивото небе, или ще предпочетат да навлекат дъждобраните и да потънат в гората за гъби, спасявайки се от политическия шум?
Защо точно 1 ноември? Смисълът на празника
Денят на народните будители не е просто дата в празничния календар. Той е конструиран като противоотрова срещу националния погром. След катастрофата от Първата световна война и унизителния Ньойски договор, българското общество е духовно сломено, обезверено и лутащо се. През 1922 г. правителството на Александър Стамболийски, по инициатива на министъра на просвещението Стоян Омарчевски, обявява 1 ноември за общонационален празник. Датата съвпада с деня на св. Йоан Рилски по стар стил – светецът, смятан за небесен закрилник на българския народ.
Целта тогава е ясна: да се припомнят онези, които възкресиха нацията не с държавна заплата или политически мандати, а чрез четмо, писмо, саможертва и личен пример. Залогът на големите възрожденски будители е бил буквален – оцеляването на идентичността, на езика и извоюването на свободата. Те са плащали с имуществото, свободата и живота си, за да съществува институцията „България“.
Залогът днес е простичък – Йотова срещу Гюров
Колко различен изглежда залогът днес, свит до мащабите на партийното противоборство. Битката за „Дондуков“ 2 изправя на балотажа един срещу друг две лица с коренно различна биография и политически заряд – Илияна Йотова и Андрей Гюров. Йотова носи капитала на институционалната памет, дългия апаратен и европейски опит, но и тежестта на познатото статукво и конфронтациите, белязали президентската институция през последните години. Нейната кандидатура се възприема като залог за твърд баланс, опит в държавната машина, но и опасност от консервация на старите партийни зависимости. Гюров олицетворява технологично-финансовия профил на реформаторската вълна – прагматик, свързан с модерните икономически и финансови структури, който предлага по-технократски, западно ориентиран подход към властта. Скептиците обаче питат дали зад експертната фасада стои достатъчно обществена тежест и автономност от динамичните политически коалиции.
Залогът за избирателя днес не е цивилизационното оцеляване от XIX век, а въпросът за функционалността на държавата: дали президентството ще бъде активен посредник за преодоляване на институционалния блокаж, или просто поредната превзета крепост в безкрайната позиционна война.
Избутани в ъгъла или защо политическата арогантност заглуши духа?
Истинската драма на днешния празник е контрастът между същността на будителството и профила на съвременната публичност. Днешните духовни водачи – честният провинциален учител, посветеният учен в БАН, самотният читалищен деец, писателят, обективният журналист са изтикани в периферията.
Те са изместени от политическа класа, която крачи напред с лактите, въоръжена с шумен популизъм, агресивен маркетинг и циничен прагматизъм. Политическият език се е превърнал в серия от директни обиди и скандали, докато същинските будители, по своята природа деликатни и задълбочени, не желаят да участват в тази кална вакханалия. Резултатът е отстъпление на културата пред грубата сила.
Ще отидем ли до урните?
Именно затова днешният дъжд носи толкова силна метафора. Изкушението на „ходенето за гъби“ е изкушението на вътрешната емиграция – жест на отвращение към нахалството на политическия терен. Но ако истинските будители изберат гората пред урната, те доброволно отстъпват терена на онези, които никога не се колебаят да гласуват под строй. Ролята на будителите за бъдещето на България не е просто да четат книги в тишината, а да изискват почтеност. Да пуснеш бюлетина днес – въпреки дъжда, въпреки апатията и въпреки разочарованието – е минималният граждански акт, който показва, че страната не принадлежи само на онези с лактите.