След драматичен и изтощителен балотаж Илияна Йотова и Кирил Вълчев успяха да спечелят убедителна победа над тандема Андрей Гюров – Георги Кандев. Победителите получават около 58,1 според агенция „Тренд“, докато конкурентите им получават 38,9. От началото на тази година Илияна Йотова изпълнява функциите на държавен глава, след като бившият президент Румен Радев излезе от „Дондуков“2 и оваканти поста, за да направи партия и да се включи в реалната политика с формацията си „Прогресивна България“. Йотова като вицепрезидент взе жезъла и на практика направи генерална репетиция за това, което й предстои през следващите пет години. Днес тя е първата жена, избрана за президент на страната ни.
С този резултат те се утвърждават като новата президентска двойка на България. На пръв поглед протоколът е изпълнен, фанфарите отшумяват, а победителите заемат кабинетите си на „Дондуков“ 2. Зад парадната фасада обаче стои мрачна политическа реалност — отново под 1/3 от българите отидоха до урните, което поставя под огромен въпрос функционалната представителност на държавния глава и чертае тежки изпитания пред цялата твърде изтощена политическа система.
Рекордната апатия: Избори без избиратели
Основният акцент от отминалия вот не са имената на победителите, а катастрофално сринатата избирателна активност. След историческо дъно още на първия тур, финалното гласуване отбеляза невиждан досега колапс — до урните стигнаха малко повече избиратели, но това е незначителна група от имащите право на глас българи. Когато държавният глава бива избран с минимална преднина в условия, при които почти три четвърти от обществото демонстративно отказва да участва в процеса, институцията на практика губи своя фундаментален смисъл — да бъде обединител на нацията и безспорен морален арбитър.
Всъщност днес сме изправени пред президентска институция, която страда от тежък дефицит на демократична представителност. Властта на Йотова и Вълчев де юре разполага с пълен конституционен мандат, но де факто стъпва върху толкова тънък социален лед, че всяко по-смело политическо вето или обръщение към народа рискува да прозвучи кухо, изолирано и лишено от обществен гръб.
Задава ли се опасна еднолична власт на Румен Радев
Убедителната победа на Илиана Йотова идва като продължение на големия разказ за непогрешимия генерал Румен Радев, който ще помете статуквото. Годините на високопарни лозунги за справедливост и възмездие катастрофираха в циничната практика на задкулисното кадруване и безскрупулното преразпределение на ресурси. Но все още остава малка критичната маса от избиратели, които си задават въпроси от типа с какво всъщност лидерът и архитектите на „Прогресивна България“ се оказват по-различни от онези, които заклеймяваха като „корупционен модел“ и „хищна олигархия“? Отговорът се съдържа в имената на хората, които днес диктуват дневния ред в кулоарите на властта. Около партийния връх ври и кипи от олигарси тежка категория — фигури, които не инвестират в идеали, а залагат милиони, за да получават обратно влияние, обществени поръчки и имунитет. От Николай Вълканов и Васил Василев, през братя Бобокови, до сенките около Васил Божков. Огромни масиви от икономическия елит на прехода бързо намериха своя нов пристан.
Особено видима стана симбиозата с пловдивския олигархичен кръг, олицетворяван от Георги Гергов, чиито масонски протежета и доверени лица плътно обградиха лостовете на държавата. Фигури като Иван Демерджиев и Пламен Узунов отдавна превърнаха държавните институции в инструмент за вътрешни разчиствания на сметки.
Върхът на този порочен механизъм обаче има свое конкретно лице — бившият кмет на село Труд Николай Копринков. Превърнал се в новия безапелационен сив кардинал и фактически политически олигарх на прехода, Копринков просто превзе готовите схеми на предишните управления. Публична тайна в политическите среди е начинът, по който действа този паралелен център на влияние — безскрупулно пълнене едновременно на две каси: личната и партийната каса на „Прогресивна България“. Така прокламираната „промяна“ се изроди в елементарна смяна на касиерите, оставяйки гражданите с горчивото усещане за грандиозна измама.
Призракът на улицата: От Белград и Париж към София
Разминаването между сериозното аритметично мнозинство в пленарната зала и кипящия гняв на обществото вече е критично. България се намира в състояние на клокочещо социално напрежение, което управляващите отказват да видят, скрити зад стените на институциите. Това най-ясно го показва ниската избирателна активност, но победата на Йотова поставя още едно перде пред очите на изпълнителната власт и премиера. Въпросът днес не е дали, а кога недоволството ще изригне неудържимо. Настъпва вълната от остри протести и сблъсъци, която разтърси редица столици в Западна Европа и премина с пълна сила през съседен Белград, чука директно на вратите на София. Българските граждани, притиснати от ценовата криза, институционалния цинизъм и беззаконието, едва ли ще имат запасите от сили и енергия да търпят още дълго арогантността на едно самозабравило се мнозинство.