Ясен Пеянков завършва актьорско майсторство във ВИТИЗ в навечерието на 10 ноември. Играе година в Софийския пътуващ театър, а ролите му в „Изкуството на комедията“ и „Херкулес и Авгиевите обори“ са последните на българска сцена. През 1990 г. заминава за Страната на неограничените възможности, в която от работник емигрант стига до професор в Илинойския университет в Чикаго, където живее със семейството си. Режисира, преподава, играе. Под прожекторите си партнира с Джон Малкович, а пред камерите с Мел Гибсън и Брадли Купър. Последната му роля е в „Любовникът“ на Харолд Пинтър, предстои му „Краят на играта“ на Бекет.
На 1 и 2 октомври на камерната сцена в Народния театър са премиерните представления на „Куклен дом, втора част“ от американския драматург Лукас Нейт – най-новият проект на Ясен Пеянков. В ролите са Снежина Петрова, Цветан Алексиев, Бойка Велкова и Радина Боршош.
– Лесно ли ви приеха във ВИТИЗ, господин Пеянков?
– При първото ми кандидатстване Елка Михайлова ме скъса на втория кръг, а след време ми обясни, че много ме харесала, но тъй като съм щял да влизам в казармата, било безпредметно да ме приемат в Академията. Но този провал се оказа може би най-големият късмет в живота ми. Защото при следващото ми кандидатстване клас взимаше Крикор Азарян, а асистенти му бяха Тодор Колев и Елена Баева. Междувременно ме приеха английска филология в Софийския университет, но въобще не стигнах до нея, а влязох във ВИТИЗ. В началото Азарян беше малко скептичен към мен, но в края на първи курс вече го бях спечелил.
Прочетете още на сайта за изкуство bgart.bg