„Нина Роза” (Nina Roza), 2026, Канада/Италия/България/Белгия, сценарист и режисьор Женвиев Дюлюд дьо Сел, продуценти: Фани Дрю, Сара Манеринг, Любомира Пиперова, Николай Мутафчиев и др.; оператор Александър Нур Дежардан, музика Жозеф Маршанд, в ролите: Галин Стоев, Екатерина Станина, София Станина, Кристиян Бежин, Мария- Радена Божкова, Николай Мутафчиев, Светлана Янчева, Цветан Тодоров, Мишел Цончев, Киара Касели. Награди: „Сребърна мечка” за сценарий от Берлинале, награда за мъжка роля на Галин Стоев (поделена с Иван Савов от „Черни пари за бели нощи”) и наградата на публиката от „Златна роза”. Разпространява bTV Studios.
От Берлинале насам плиснаха толкова противоречиви мнения за „Нина Роза”, че преди откриващата прожекция на „Златна роза” бях с полупразна кошница. Филмът е добър. Но е невъзможен без Галин Стоев. Изключителен.
Михаил (Галин Стоев) е на средна възраст. От 30 години е емигрант в Канада, където е заминал с дъщеря си Роза след смъртта на съпругата му. Тя е вече пораснала (Мишел Цончев), има свое дете. С баща си не са особено близки. Михаил е експерт по съвременно изкуство. Шефът му (Кристиян Бежин) го праща в България с мисия да открие наистина ли сама рисува толкова добре 8-годишната Нина (Екатерина Станина и София Станина), превърнала се в интернет сензация. В началото Михаил се опъва, но потегля подир мистерията.
В България е объркан и чужд. Отива в селото. Неумело общува. Не може да се срещне с Нина. Пеят му „Една българска роза”. Черпят го с ракия. Майката на момичето (Мария- Радена Божкова) рисува грънци, мечтае двете да напуснат селото и страната. Когато най-сетне се среща с Нина, Михаил се натъква на непробиваема стена. Полага доста усилия да я предразположи. Среща се и с италианката (Киара Касели), обсебила творчество на детето…
Геновева Димитрова