Цветанка Андреева е завършила политология в НБУ. Водила е редица обучителни курсове. Била е ръководител на проекти, най-интересният от които е за корупцията в местната власт.
– Госпожо Андреева, премиерът Димитър Главчев изненадващо оттегли съгласието си да оглави отново служебно правителство и минути след това президентът обяви, че ще назначи на този пост Горица Грънчарова-Кожарева. Какъв сигнал е този избор?
– Тази стъпка би имала значение сам, ако води до успокояване и повишаване на доверието на политическите сили помежду им и като цяло в изборния процес. Това би благоприятствало евентуална коалиция след изборите от гледна точка на подобряване на отношенията между партиите. Но непрекъснатата смяна на властта в държавата стресира и обществото, и цялата администрация, поставя в риск много от управленските проблеми. Какво да се прави – криза е. Президентът каза, че има няколко варианта по време на срещата с парламентарните партии, но очевидно персоната на Горица Грънчарова е в основата на някакъв консенсус – дали той ще бъде изговорен, или ще остане скрит, предстои да разберем. Първо трябва да видим състава на кабинета и тогава ще научим за евентуални влияния.
– До 19 август г-жа Грънчарова обеща да представи състав на кабинета. Смятате ли, че ще има изненади, смяна на сегашни служебни министри например, или ще заложи основно на този състав?
– Новият характер на служебната власт след промените в Конституцията я направиха зависима от нечия кадрова помощ – ако щете, от партии. Преди държавният глава назначаваше премиера и министрите, тогава беше ясно, че кадровикът е самият президент. Сага властта попада у едно изцяло административно лице – и Главчев беше така, и при г-жа Грънчарова. Съвсем естествено е от политическа гледна точка да очакваме, че чисто кадрово тя ще бъде подпомогната. Дали това ще доведе до баланс между партии, предстои да видим.
– Защо толкова емоции и спорове около фигурата на служебния премиер, който по правило трябва да е начело на правителството само няколко месеца?
– Да, това е същинският въпрос, защото феноменът на политическата криза отдаде голямо значение на служебния кабинет. Служебната власт някак си стана по-дълготрайна и доста по-устойчива от редовната. В кризата ние имахме две редовни правителства, които бяха неустойчиви, подложени на почти всекидневни скандали между коалиционните партньори. Докато служебната власт се оказа, че действа доста по-дълготрайно от два месеца и подчинена на едно лице, на президента Радев, водеше много стегната политика. Да, такава, каквато на него му се харесваше, но от гледна точка на парламента правителството беше безконтролно. Политиците се усетиха какво причиниха и за тях ще е изключително важно какъв ще е съставът на един служебен кабинет. Представете си ситуация, в която отново не могат да договорят редовно управление, то правителството, което предстои да бъде назначено, може да действа много повече от два месеца.
– Какво очаквате да се случи на тези поредни предсрочни избори?
– Единственото естествено очакване на малкото останали хора, които ще отидем да гласуваме, е формирането на редовна власт и излизане от политическата криза.
– Смятате ли, че ще има нови конфигурации за коалиции? Изобщо има ли вариант за редовно правителство?
– Варианти винаги е имало. Но невъзможността на политиците да преговарят помежду си, да намерят компромиси всъщност ги проваля. Колкото до концепцията за проевропейско, проатлантическо правителство, във всеки един парламент вотът на гражданите потвърждаваше, че това мнозинство е налице. Само че евентуалните партньори непрекъснато намираха някакви други по-важни теми за битка помежду си, отколкото да се огледат в по-голямата обща цел. Здравият разум трябва да надделее, да се търсят и важните цели на държавата, а не на партиите. Изключително важно е в този момент държавата да запази геополитическия си фокус. Едно безвластие в страната би довело до нестабилност в тази силно конфликтна международна среда. Така или иначе, България е подложена, ако щете, и на хибридни атаки и на какви ли не всевъзможни чужди влияния, които идват от тоталитарни модели. Геополитическият фокус към цивилизования евроатлантически свят е отговорност на следващото управление.
– Как ще се отразят сътресенията в две ключови партии – БСП и ДПС? Та там има неясноти дори кой ще подпише листите за изборите?
– Това са много сериозни въпроси, които все пак си касаят вътре партиите. Големият проблем на лявото е в неговото свиване. БСП се стопи не защото няма ляв вот в България, а защото политиката, която води, много повече напомня съвременен руски консерватизъм, отколкото европейски социализъм. Предизвикателството пред лявото едва ли е кой ще им реди листите, а способността им да бъдат политически адекватни в XXI век на лявата мисъл. За ДПС очакванията са изключително големи, защото ставаме свидетели на тежък сблъсък между двама много силни лидери. Единият, който седи повече в сянка, но неговата идентичност идва от харизмата, която носи. Другият – Делян Пеевски, когото вече виждаме на първия ред на политическия процес в България. Това противопоставяне е изключително силно, според мен там има паритет.
– Защо избухналата силна всенародна подкрепа около „Продължаваме промяната“ се спихна само за две-три години?
– Това е партия, която не е възникнала на базата на конкретни социално-икономически очаквания на група от обществото. Те нямат електорат, който е създал партия, излъчена на принципа: „отдолу нагоре“. Това беше един инженерингов проект – президентът Радев ги промотира в обществото, използва образа им като служебни министри – на Кирил Петков и на Асен Василев. Но е много трудно такъв проект да се окаже траен, да намери своята точна електорална база. Обикновено се води на гребена на една социална вълна, каквато бяха протестите, и с умирането на тази малка революция е съвсем естествено и този политически проект да се изчерпи. Голямо предизвикателство пред лидерите на ПП е да станат трайни и устойчиви в партийната система на България.
– Очаквате ли президентът Радев да излезе със свой проект, или ще привлича по-скоро около себе си съществуващи партии?
– Той вече е изкушен да направи не просто партия, а да лидира едно цяло пространство вляво. Добре е преценил , че ходът да излезе с партия донякъде е рискован, защото едва ли някой социолог може да му каже, че ще спечели едни избори убедително. Най-вероятно би получил подкрепа, но да управлява самостоятелно няма как да се случи в близко бъдеще. Той е изкушен да използва силата, публичността и ресурсите на президентската институция и така да работи за своето политическо влияние и за своя политически проект. На този етап не смятам, че ще напусне президентството.
– По време на предишните избори бързо, без дори социолозите да засекат, изгря звездата на „Величие“, която и бързо угасна след това. Очаквате ли нещо подобно да се случи и сега?
– Очакването е доста голямо, защото доста, мисля 17% от електората на последните избори, търсеше алтернатива, гласуваше за партиите, извън парламента, за малки проекти. Алтернативният, протестният вот е много силен. В кризата това е съвсем обяснимо. За жалост, подобно нещо ще доведе до тежка фрагментация в парламента. Ако влязат повече малки проекти с неясна идеологическа принадлежност, те много по-трудно ще намерят своето място, което би затруднило изграждането на управленски коалиции.
– Какво може да накара българските граждани да излязат и да гласуват на 20 октомври, когато се очаква да са изборите, и какво трябва да им предложат партиите?
– Единствените, които могат да накарат хората да гласуват, са политиците. Не дай си боже нещо друго да ги накара да излязат, то няма да е с демократичен характер. Лидерите са тези, които трябва да обяснят колко е висока стойността на вота, колко е важен той. Дори и през емоционален разговор с хората. Вотът е рационална мисловна схема да отидеш да гласуваш за някого, но емоцията, високият градус те кара да си съпричастен с политиката на деня. Страхувам се обаче, че нямаме чак толкова много силни политически лидери, които могат да вдигнат обществото. То е доста изтощено от повторяемостта на политическата криза. Затова политиците са длъжници, ако не толкова да вдигнат масово електората да отиде на избори, поне да представят смислено управление на държавата
Маргарита ДИМИТРОВА