„Една история” (Una storia), 2026, Италия, режисьор Анна Фолиета, продуценти: Анна Фолиета, Никола Джилиано, Валерия Голино, Виола Престиери и други; сценарий: Анна Фолиета, Таня Педрони, Матео Фери; музика Родриго Д’Еразмо, в ролите: Алба Рорвахер, Гуидо Каприно, Катерина Казини и други. Показан на 12. Кино-литературен фестивал CineLibri.
Съвсем случайно попаднах на този филм, реейки се по програмата на CineLibri. Закова ме името Алба Рорвахер. И отидох на прожекция. Филмотечно кино „Одеон” беше пълно. Този фестивал си отгледа своя предана публика от различни поколения. Хората се тълпят както на хитовите заглавия, така и на скромни и неизвестни филми.
Ерика (Алба Рохвахер) и Мауро (Гуидо Каприно) са сплотено семейство в 40-те. Тя е привлекателна блондинка с права коса, той – хубав мургав мъж. Ерика е продавачка в супермаркет, Мауро е шофьор на баща си и бизнеса му. За първи път ги виждаме, когато съпровождат дъщеря си в колежа. Живеят някъде в провинцията край море. Битието им е подредено и делнично. Телефонът звъни всяка сутрин в 7. 00. Ерика става и прави кафе. Мауро се гледа на огледалото в банята. Изпива кафето си на екс, целува я с думите „Чао, скъпа” и изчезва. Ерика отива на работа, връща се, приготвя вечеря… Механизирано всекидневие. Ходят на фамилни сбирки. Бащата на Мауро е свъсен старец. Веднъж, по време на лов, обявява пред сина си, че е продал бизнеса. Мауро остава без работа, като изключим, че е треньор на деца по футбол.
Тишината в апартамента става все по-напрегната. Ерика е все по-затворена. Мауро – по-прегърбен. От време на време говорят с дъщеря си по телефона. За малко се оживяват. На Ерика й липсва суетнята по детето. В един момент открива, че може да се погрижи за себе си. Дискомфортно й е. Неизбежно възниква скандал. Всеки от двамата си изрича болките и неудовлетворението…
Камерна психологическа драма, където става дума не за семейната криза, а за кризата на личността. „Кой съм“, „На къде съм“ са въпроси, които не се произнасят, но се подразбират в нервното поведение на героите. Хем са си опора в самотата, хем Ерика иска повече пространство за себе си. В динамиката на хаотичното днес такъв филм е като морна въздишка. В началото повторяемостта леко дразни, но постепенно свикваш с нея и „Една история” те всмуква в своя деликатен и уязвим свят.
Геновева Димитрова