Мила Михова е не само оперна певица. Тя пише прекрасно, участник е в събитията на „Пощенска кутия за приказки“, майстор-кулинар е…От 6 ноември пък зрителите на Би Ти Ви ще я видят и в ново амплоа – като герой във втория сезон на риалити шоуто „Трейтърс: игра на предатели“. Самата Мила Михова не крие, че е изключително щастлива от тази факт, защото това за нея е като сбъдната роля в Миланската скала. Тя с удоволствие ще прекрачи прага на резиденция Евксиноград, но дали ще бъде праведен или предател, предстои да разберем.
– Мила, вие сте един от звездните участници във втория сезон на „Трейтърс: игра на предатели“. Веднага ли приехте поканата за участие или ви трябваше време за размисъл?
– Приех веднага, защото поканата дойде като сбъдната манифестация. Миналата година гледах първия сезон и бях толкова впечатлена от формата, игрите, динамиката между участниците, че в един момент написах на Невена Бозукова-Неве и на Глория Петкова, които участваха: „Догодина съм аз“. Когато от Би Ти Ви ми се обадиха, още докато ми обясняваха за какво ме търсят, извиках „Идвам!“
– Коя роля ви е по-интересна – на праведен или на предател?
– Първоначално бях изкушена от идеята да бъда предател – определено сложна и централна роля. Усещах, че в мен лесно могат да видят подходящ човек за тази задача. Отделно от това, на сцената ролята на злодей винаги ми е била по-интересна и вълнуваща. Но…много бързо си дадох сметка, че е едно да си злодей за два-три часа на сцената и след това да се прибереш вкъщи към собствените си живот и личност, и съвсем друго да бъдеш „лошия“ 24/7 в продължение на една много напрегната игра. Осъзнавайки качествата, които ме правят „идеален предател“, предпочитам ролята на праведен и да ги използвам, за да ги разпозная в други играчи, с което да изобличавам предатели. Но какво ще реши водещият Владимир Карамазов предстои да се разбере.
– Вече излезе видео преди старта на предаването, в което казвате, че искате да сте балансьор и сте спокоен и уравновесен човек. Такава ли бяхте по време на снимките?
– Старах се да запазя това самообладание, защото в такава игра параноя, паника и напрежение са в изобилие. Не мисля, че има човек, поставен в подобен контекст, който да остане напълно хладнокръвен, но и не трябва да забравяме, че това е и игра, и най-лошата стратегия е да приемаме всичко прекалено сериозно и на живот и смърт.
– Вече се знаят участниците. Има ли някои от тях, които са ви приятели от преди снимките?
– Познавам по-голямата част от участниците – някои през социалните медии и през публичния им образ, с други съм и по-близка. Най-добре познавам Ваня Щерева. С нея ме свързват участията ни в събития на „Пощенска кутия за приказки“. Милен Керемдчиев пък е съпруг на една от най-близките ми приятелки и бях шаферка на тяхната сватба.
– Готова ли сте да предадете приятел в името на победата?
– И в живота, и в играта – не. Имам доминиращ морален компас и приятелите ми са по-ценни от каквато и да е победа.
– Кое е най-голямото предателство в живота ви?
– Слава богу, не съм имала драматични преживявания. За мен предателство е било приятел да изчезне, защото си е хванал гадже… /Смее се/
– Има ли предателства в операта? Получавали ли сте удари под кръста заради роля например?
– В операта е сложно. Често казват, че сред певци истинско приятелство не може да съществува заради конкуренцията, егоцентризма и постоянния стрес, но аз мога да се похваля, че две от най-близките и преданите ми приятелки са и мои колеги. Те са безценни хора. С тях споделям и професионални, и лични преживявания и това ми дава огромна опора в живота.
Разбира се, удари под кръста е имало и винаги ще има, но гледам да не ги преживявам дълго, защото не помагам на никого с драматизиране.
– Коя е най-голямата изречена от вас лъжа – не в предаването, а изобщо?
– Нямам спомен за голяма, тежка лъжа. Малки бели лъжи съм казвала като всеки човек – като дете послъгвах за някоя и друга оценка по физика и математика, за забележките, че съм шумна в час. Родителите ми ме хващаха веднага, защото от малка съм много смешна и открита и бързо ми проличава, че не съм искрена. Ще издам, че в предаването бях самоубийствено открита.
– Обидчива ли сте? Как бихте приели, ако чуете другите участници да говорят лошо за вас? Ще прекратите ли комуникацията с тях?
– Обидчива може би не толкова, но съм чувствителна и много тежко преживявам, когато някой ме възприема по грешен начин. Не бих прекратила комуникацията с никого от участниците, защото това все пак е игра, основаваща се изцяло на подозрения и стреляне в тъмното. В живота, обаче, слагам много категорични граници.
– „Трейтърс“ за вас е….
– Вероятно най-драстичното излизане извън зоната ми на комфорт, огромен тест за способността ми да оперирам под високо напрежение и велико преживяване. Искам пак!
– Вие избрахте да живеете в България, но мислили ли сте си как щеше да се развие кариерата ви, ако бяхте останали да работите в Италия?
– Това не е избор между две конкретни опции. Аз винаги съм искала да живея в България и да съм отворена към света, да пътувам и да работя, където ме отведе талантът ми. Така че не съм правила подобни анализи, а и нищо в този живот не е окончателно. Отворена съм към това животът да ме изненадва всеки ден.
– Коя роля смятате за ваш връх и коя за ваш провал?
– Най-силна актьорски съм се чувствала като Абигайле в „Набуко“ – велика жена-злодей. Вокално се чувствам комфортно и в пълен контрол като Виолета Валерѝ в „Травиата“. Провал не мога да отчета, но признавам, че Неда в „Палячи“ не е любимата ми роля. Изтощава ме ментално и емоционално, а като певческо удовлетворение не получавам нужната компенсация.
– Най-нелепата ви случка на сцената е…
– Когато дебютирах в „Така правят всички“ от Моцарт в Черна гора на сцена на открито и докато пеех най-красивата и лирична ария от яхта в залива гръмна песен на Миле Китич. По-нелепо от това не знам.
– Майка ви Дарина Такова, която също е оперна певица, ли е най-големият ви критик?
Критик, учител, вдъхновител. Всичко.
– Вашата връзка е изключително силна. Всъщност можете ли една без друга?
– Аз не мога без нея – тя ме е оформила като глас, характер, гражданин на света, свободна жена. Всичко, което знам е от нея. Животът няма да ми стигне да науча всичко, което знае тя.
– За какво се карате?
– Само за глупости и много бързо се сдобряваме.
– Кой е най-ценният ви урок от Райна Кабаиванска?
– Маестрата ме научи да вярвам много повече в себе си, да знам, че няма невъзнаграден труд и талант и че трябва да съм по-смела в експериментите си в изкуството. Тя ми подаде ръка в пика на пандемията и ми помогна да стъпя на сцена след огромния стоп, който ковидът наложи и за жалост остави много артисти вкъщи за постоянно.
– Вие не само пеете, но и пишете. Дори участвате в проекта „Пощенска кутия за мръсни приказки“. Коя е най-мръсната приказка на Мила Михова?
– Не мога да си спомня всички истории разказани в „Кутията“, но знам, че този формат ме направи много по-свободна на сцената и по-отворена за обмен на енергия с публиката.
– Какво се случва в личния ви свят? Има ли мъж до вас?
– Много ревниво пазя личния си живот и съм се научила хем да създавам усещането за непринуденост и близост с аудиторията си, хем да не споделям никакви съществени детайли от частния си живот. Мога да кажа само, че съм щастлива.
– Добре, а кога сте се чувствали най-щастлива в този ваш личен свят?
– Не водя статистики, гледам какво се случва в момента и му се радвам.
Антон СТЕФАНОВ