Днес българската култура и изкуство загубиха един от своите най-ярки, самобитни и бурни таланти. Напусна ни големият скулптор Вежди Рашдов – човекът, който не просто ваеше бронз и глина, а влагаше в тях собствената си неспокойна, искрена и непокорна душа. Той е получил сърдечен удар рано тази сутрин.
Вежди си отиде така, както и живееше – с хъс, без да се побира в рамки, оставяйки след себе си празнота, която трудно ще бъде запълнена.
Вежди беше сложна личност, човек на крайностите, но преди всичко огромен творец с мощен характер и топло сърце. Неговият житейски път приличаше на една от неговите скулптури – изваян с много труд, преминал през тежките удари на съдбата, започнал от сиропиталището в Студен кладенец и стигнал до най-престижните световни галерии и най-високите държавни постове.
Той притежаваше онази рядка дарба да усеща болката и красотата на света и да ги превръща в изкуство, което ще ни надживее. Беше министър, държавник и председател на парламента, но в сърцето си до последния си дъх остана онова момче с кални ръце, чиято единствена истинска родина беше ателието. Там, сред мириса на метал и гипс, той беше истински свободен.
Вежди Рашидов умееше да обича силно, да спори пламенно и да бъде верен приятел. Загубихме един колоритен българин, който никога не се страхуваше да каже това, което мисли, и който гореше в работата си.
Светът му от бронз остава тук, за да ни напомня за неговия талант, за неговата сила и за неговата вечна, търсеща душа.
Съболезнования на цялото семейство!
Поклонение ще се състои на 12 ноември в Народния театър „Иван Вазов“ в 11 часа.
Дълбок поклон пред паметта му! Светъл път нагоре, Майсторе!