Мира Радева е магистър по социология от Софийския университет. Специализирала е в университета в Париж 10, в Центъра за изучаване на френския политически живот CEVIPOF, както и в Калифорнийския университет в Бъркли, САЩ. Доктор е по социология от БАН и доцент в Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“.
– Госпожо Радева, България има за първи път жена президент, как тълкувате тази промяна?
– Първо да честитя на първата българска жена президент. Мисля, че беше крайно време да видим жена на този висок пост. Според мен това би трябвало да означава голяма ценностна промяна. Би трябвало, но не ми се струва, че е така, защото в лицето на Илияна Йотова всъщност спечели Румен Радев. Тя победи на изборите, имайки зад гърба си Радев. Отделно, като действащ президент Йотова много добре стъпваше както върху институцията президент, така и върху електоралната база на „Прогресивна България“. С тези около 1 милион и 100 хиляди гласа се препотвърдиха позициите на ПБ в съвременното българско общество. И трябва да признаем, че това е голям удар върху т.нар. прозападно ориентирана либерална десница. Каквото и да се говори, че Гюров е надскочил потенциала си, всъщност десницата като цяло получи изключително тежък шамар, защото не успя да докаже своята правота.
– Очаквате ли Илияна Йотова да продължи линията на Румен Радев, или може да се еманципира?
– Не очаквам Йотова да бъде коректив на Радев, защото те добре се познават, работеха заедно над 10 години, заедно изграждаха тази линия на поведение и не са независими един от друг. Освен това по време на предизборната кампания каквото виждахме от Радев, подобно нещо виждахме от Йотова. За мен каквото и те да говореха, залогът е, че страната ни е член на НАТО и Европейския съюз. Истинското предизвикателство обаче е заплахата, която преди дни Путин е отправил реално към нашата страна, казвайки, че НАТО трябва да се върне в границата от 1997 година. Т.е. тогава, когато България не е била членка на Алианса. Всъщност ние сами не бихме могли да противостоим на Путин, както виждаме, че и Украйна не може. Въпросът опира до т.нар. колективен Запад и как той ще договори новите геополитически взаимоотношения, което мен откровено ме плаши.
– Какво означава толкова ниската избирателна активност? Можем ли да говорим за пренареждане на политическите нагласи в България, или резултатът е по-скоро моментна реакция на избирателите?
– Последно през 1995 година имахме категорична подкрепа на проруското крило – тогава БСП спечелиха парламентарните избори, а след това и местните. Настъпи Виденовата зима, хората се уплашиха и цялото общество се обърна в другата посока. От зимата на 1996 г. насам вече 30 години ние имаме една много ярка доминация на прозападната, проевропейската ориентация, която постигна огромни успехи – България стана членка на ЕС и НАТО. Но какво виждаме в международен план? В момента трите големи сили – Китай, САЩ и Русия, се опитват да предоговорят нови граници на влияния, ново Ялтенско споразумение. Добре знаем, че ние бяхме в тази орбита дълги години и ако Европа реши да се разтовари от страни като България, какво ни чака? Излиза, че сме поставени пред много тежка ситуация. В този смисъл съм изключително разочарована от нелепия избор, който направиха десните сили. Виждам безотговорност от страна на всички участници. Бойко Борисов, който през последните години представляваше солидна група избиратели, поне около половин милион, се отдръпна, защото не може да излезе наглава с ПП-ДБ. Те пък се държаха като капризни деца, тропаха с крак. Андрей Гюров шест месеца се мота дали ще се кандидатира, което ясно показа, че този човек е всичко друго, но не и лидер. Аз не казвам, че той е невъзпитан или е лош. Но с неговата професионална кариера сигурно има десетки хиляди българи. Бил докторант. Ми то и аз съм с докторантура. А може би човекът си е прав, знаел си е дефицитите. Той не е лидер и това много ясно се видя. Той просто е чиновник. За да си лидер, трябва страшно много да си вярваш, че можеш да водиш. А това са абсолютно случайни хора в политиката, които от немай-къде бяха подкрепени първо от ПП-ДБ, а на втория тур и от Бойко Борисов. Това работа не върши. Трябва да знаем, че страната ни е разцепена на две. Слушах едно доста интересно интервю на Даниел Вълчев, който е изключително интелигентен човек. Той обясняваше точно една центристка и по-умерена визия и разбирам защо по-скоро клонеше към линията Йотова.
– Понеже стана дума за Даниел Вълчев – мнозина с различни партийни предпочитания се чудеха защо човек като него не беше издигнат за президент.
– Защото лидерите на десницата си гледат в собствения пъп, опитват се да оцеляват и са изоставили десните избиратели. Аз лично се почувствах много обидена. На втория тур с отвращение гласувах за Гюров, защото съм от старата градска десница, защото не мога да разбера как бихме могли да продължаваме тази линия, в която се опитват да умилостивяват Путин. Да не говоря за подбора на кадри на Румен Радев, които са „панделка до панделка“, както казва Татяна Дончева. То просто е обидно за интелигентността ни. За жалост обаче, при едно слабо и витиевато управление, на което сме свидетели, ние ще бъдем още по-изложени на бурите, защото в света ситуацията е много тежка. Прав е Даниел Вълчев, който казва: добре, Путин не може да води битки за територии, обаче Натаняху и Тръмп могат. В света има доминация на силата на правото вместо правото на силата. И ние сме като една малка лодка в бурно море, управлявана от доста несигурни капитани.
– Как ви изглеждат ходовете на Бойко Борисов – партията не излъчи свой кандидат за президентския пост, а непосредствено преди втория тур самият той се включи в декларацията на бивши президенти и премиери в подкрепа на Гюров.
– Във Фейсбук се появиха постове дали информацията за тази декларация не е партенка. В последния момент хората се чудеха дали е вярно, или не. Аз съм склонна да разбера и Бойко Борисов, защото как да застанеш зад кандидат като Гюров и Кандев за вицепрезидент, като виждаш, че нямат подготовка и необходимата увереност. Но срещу тях е човек като Илияна Йотова, който много добре си е изиграл картите. Борисов съзнаваше, че няма готовност да издигне кандидат и изобщо да се върви към обединение на десницата. Истината е, че такива предварителни избори, каквито навремето се правеха за Стефан Софиянски, за Петър Стоянов и водеха до успешни управления, с ПП-ДБ не може да се случат. Арестуваха Борисов, говореха за чували с пари за автомагистрала „Хемус“, а сега пак същите фирми ще я строят. Въпросът е дали цялото общество върви нанякъде и каква е посоката. А българското общество в момента е разцепено, тежко разделено. Има хора, които изобщо не стават за лидери – като Асен Василев, като Ивайло Мирчев, те нямат харизмата и никак не съм оптимист. Затова въпреки че авторитетни хора от ОДС се обединиха и подкрепиха една неубедителна теза и неубедителни кандидати, резултатът беше такъв, какъвто е. Не знам дали в нашата малка лодка в този бурен период, в който влиза европейската история, ще имаме достатъчно ясно командване.
– Вече се заговори за нов десен политически проект и че Гюров можел да го оглави. Как ви се струва подобна идея?
– Мисля си за лидерите, които имахме през 90-те години, още от пръв поглед се виждаше харизмата на големите личности. А на тях никак не им беше лесно. Спомням си, когато разрешиха да използват нашето въздушно пространство натовските самолети, които бомбардираха Милошевич. Тогава със собствените си уши съм чула Костов да каза, че има близки в Западните покрайнини. Никак не им е било лесно, но носеха отговорност, разбираха, че имат мисия. За съжаление, не виждам Гюров коя точно битка в живота си е спечелил. По чиста случайност станал подуправител на БНБ, после по необходимост – премиер за два месеца, и изведнъж го правим кандидат за президент и вследствие от това лидер. Този човек няма никакви лидерски качества. Преди изборите ме питаха кого ще изберат българите и аз казвах – този, който внушава стабилност, увереност, защото времената са бурни. Ами това се оказа Илияна Йотова и доминация на проруската линия в България. Старите членове на БКП си отидоха, но оставиха своите наследници, които продължават да вярват, че нашият път не е с Европейския съюз, и трябва да се върнем в орбитата на Русия. Много, много тежки грешки на десницата. Здравите сили в това общество, които са проевропейски, трябва отново да направят някакъв вид преоценка на геополитиката. Ако десноцентристите не се обединят и не започне по-възрастното поколение да си говори с по-младото, много се страхувам от промени, които никак няма да ни харесат.
Маргарита Димитрова