Комисията за защита на потребителите (КЗП) започва проверка на всички 23 банкови институции, които предоставят студентски кредити. Акцията стартира след получени сигнали от граждани за нередности в предоставяните заеми. Ще бъдат проверявани сключени договори за кредити на студенти и докторанти с държавна финансова подкрепа, съобщиха от КЗП. Оттам уточняват, че целта е да се отстранят неравноправни клаузи в типовите договори и общите условия, прилагани от банките, тъй като евентуалното им съществуване поставя потребителите в по-неизгодна позиция и уврежда икономическите им интереси. При установяване на неравноправни клаузи ще бъдат изготвени препоръки до банките и те в срок от 14 дни трябва да ги отстранят. Ако не се съобразят с препоръките на контролния орган, ще бъде заведен колективен иск в съда за обявяването на неравноправните клаузи за нищожни.
Студентският кредит е финансова помощ на учещите, за да могат да изплатят университетските си такси, както и разходите, свързани с наема на квартира, учебни пособия, учебници. Тъй като студентите нямат възможност да получават високи доходи, тези кредити обикновено се предлагат при изгодни условия и нисък лихвен процент, докато придобиват желаната от тях образователно-квалификационна или образователна и научна степен. В повечето случаи изплащането на такъв заем започва едва след приключване на обучението, тъй като получаването на една образователно квалификационна или научна степен отнема доста време.
Има две категории студентски кредити: едните се предлагат от банките, които са подписали договор с Министерството на образованието и ползват държавни гаранции. Другите са продукти, разработени от самите финансови институции според собствените им правила. При тях обаче студентските кредити може да се с по-висока лихва и по-кратък гратисен период. Необходими са и обезпечения, понякога се изисква поръчител, а за по-големи суми – и ипотека. Много млади хора обаче ги предпочитат, защото с получените средства могат да платят обучението си в чужбина, докато парите от т.нар. „държавни“ кредити могат да се ползват само за български университети.
КЗП проверява заемите, които ползват финансова подкрепа от държавата по силата на Закона за кредитиране на студенти и докторанти (ЗКСД). Право да кандидатстват за получаване на кредит по този закон имат студенти и докторанти – български граждани, граждани на друга страна, членка на Европейския съюз, на държава от Европейското икономическо пространство или на Конфедерация Швейцария. Кандидатите трябва да са на възраст до 35 години, да са в редовна форма на обучение „бакалавър“, „магистър“ или в процес на получаване на образователна и научна степен доктор в държавно или частно висше училище или научна организация. Освен това не бива да са отстранени или прекъснали обучението си. Лихвата по кредитите е годишна, фиксирана и не може да надхвърля 7 пункта. Кредитополучателят не дължи такси, комисиони и други разходи, свързани с отпускането и управлението на кредита. Има два вида заеми – единият е за заплащане на таксите за обучение и той се усвоява чрез преводи по банковата сметка на висшето училище в срок. Но има и кредити за издръжка – сумата е равна на минималната работна заплата, умножена по броя на месеците през съответния семестър. Тези средства се усвояват чрез преводи в началото на всеки семестър.
Кредитополучателят не дължи плащане на главницата и лихвите по време на гратисния период – от сключването на договора до изтичане на една година след първата дата за провеждане на последния държавен изпит или защита на дипломна работа. Съответно от датата, на която изтича определеният срок на докторантурата. По време на гратисния период обаче банката начислява лихва върху кредита. Получателят погасява общия размер на равни месечни вноски в 10-годишен срок, считано от края на гратисния период.
Държавата заплаща непогасената част от задължението (главница и лихви) при смърт на кредитополучателя или, ако настъпи трайна неработоспособност 70 или над 70 на сто за срок, по-дълъг от три години от датата на инвалидизиране. При раждане или пълно осиновяване на второ или следващо дете в рамките на 5 години от изтичането на гратисния период държавата също погасява оставащата сума. Националният център за информация и документация поддържа регистър на банките, които отпускат студентски кредити. От началото на програмата за кредитиране на студентите през 2010 г. досега са раздадени над 171 млн. лева на повече от 22 000 студенти. Държавата е изплатила невърнати заеми за близо 15,5 милиона лева. Малка част от тези пари са опростени, но огромната част трябва да се съберат от неизрядните платци от Националната агенция за приходите.
Над 740 малки фирми искат финансова помощ за AI
Ще инвестират средствата в индустриален интернет, 3D принтиране, киберсигурност
Над 740 компании са поискали европейско финансиране на технологии, свързани с изкуствен интелект (AI), виртуална реалност и големи бази данни. Това съобщиха от Министерството на иновациите и растежа. Повече от 70% от кандидатите са регистрирани или извършват дейност извън София и най-развития регион на страната Югозападен. Вече приключи подаването на документи по процедурата за въвеждане на технологии от областта на „Индустрия 4.0“ от Програма „Конкурентоспособност и иновации в предприятията“. Фирмите са заявили 345,6 млн. лева безвъзмездна финансова помощ и това е повече от три пъти над бюджета на мярката, който е 106 млн. лева.
Одобрените фирми ще могат да инвестират средствата в индустриален интернет на нещата (IIoT), дигитални близнаци, киберфизични системи, AI, анализ на големи данни (Big Data), 3D принтиране, виртуална или добавена реалност. Допустими са и разходи за повишаване на киберсигурността и поверителността на данните в дружествата и за въвеждане на стандарти от „Индустрия 4.0“.
За първи път по тази процедура е дадена възможност безвъзмездната помощ да се комбинира с финансов инструмент – „Портфейлна гаранция с таван на загубите за дигитализация“. Той е с бюджет над 90 млн. лв. и се администрира от Фонда на фондовете.
Междувременно в началото на декември Европейската комисия оцени положително третото искане за плащане на България по Националния план за възстановяване и устойчивост. Това са 1,47 млрд. евро за научни изследвания и иновации, декарбонизация, подобряване рамката за управление на държавните предприятия, развитие на електронното здравеопазване.
Маргарита Димитрова