Бутикът на бул. „Патриарх Евтимий“ няма нищо общо с телевизионните студиа, в които е преминала голяма част от живота му. На малко канапе, сред красиви бижута и дизайнерски дрехи, той съсредоточено пишеше на лаптопа си. Неочаквано беше човек, около когото години наред са се въртели едни от най-коментираните телевизионни разговори, да ми определи среща сред такава лъскава обстановка. Той обаче изглеждаше съвсем на мястото си. Усмихна се, здраво ми стисна ръката и още в първите минути човек разбира, че разговорът с него ще бъде повече от интересен.
Стойчо Керев дължи способността да изглежда абсолютно на мястото си, независимо дали е сред коприната и блясъка на столичен бутик, или под светлините на прожекторите, на десетилетия работа в медии, където всяка грешка се вижда. Човекът, когото днес хиляди българи свързват с мистиката на предаването „Новото познание“ и книгите му, а преди това с „Всяка неделя“, започва своя път далеч от суетата на София. Роден в Карлово, той израства в семейство, в което моралът, дисциплината и уважението към родовата памет са на първо място. Възрожденският дух на родния му град и детството, прекарано в четене, запалва у него онзи плам, който усетих веднага, след като той затвори лаптопа си, за да ми обърне внимание.
Бутикът, в който се срещнахме, е на спътница му в живота Мария – място, което очевидно не му е чуждо. Дамата няма нищо против да си говорим, поседнали на нейното канапе, но телевизионерът решава, че е по-подходящо да обядваме и разговаряме в любимото му заведение в центъра на София. Така се озоваваме на тихата уличка „Верила“ в сърцето на града и се настаняваме на маса сред уютната атмосфера на италианския ресторант Piatto Collezione.
Дългите години на екран си личат дори в начина, по който Керев избира храната си. Докато аз залагам на класически средиземноморски калмари и домашна лимонада, той поръчва чиста вода и здравословна салата с авокадо и нар. Споделя с усмивка, че е на строга диета. Питам го дали иска да изпием по чаша вино. „Ако напишете, че пием вино, всички, които ме познават, ще се изсмеят, защото знаят, че отдавна не пия. Цигарите също ги спрях преди повече от 20 години. Не бих казал, че съм ангел, а по-скоро кандидат ангел, защото там е с приемни изпити“, смее се той.
Още в началото на срещата ни в бутика Керев зачеркна официалностите.
Познавам го от екрана, гледала съм го през годините, но не съм имала преки разговори с лицето на „Новото познание“, което с днешна дата върви по БНТ2. В малкия ресторант на ул. „Верила“ пред мен стоеше не просто телевизионен водещ, който разплита световни конспирации и истории или анализира глобалните процеси от екрана и в книгите си. Повече от час разговарях с човек, който няма нищо общо със загадъчно мистичния образ, изграден на екран. Пред мен седеше изключително земен, овладян и искрен събеседник, чийто глас звучеше също така хипнотизиращо, както и от екрана.
Стойчо Керев е познат като водещия на „Новото познание“, но в момента мислите му са насочени и към писането. „След успеха на моите четири книги, реших да премина към подготовката на петата, но нямам представа кога ще излезе, защото още я работя. Тя е в стила на предаването ми „Новото познание“, но в нея се опитвам разкажа какво видях през очите на журналист в продължение на 40 години у хората, които стояха срещу мен, които бяха мои учители и най-големият ми учител Кеворк Кеворкян. В нея споделям за срещите ми с писатели и интелектуалци като Станислав Стратиев, Радой Ралин, Тончо Жечев и много други. Не мога да ви обясня каква емоция изпитвам и сега, когато ви говоря за тези хора“, споделя той.
Книгата ще включва документални есета и се базират не само на спомените на Керев, а и на дневника, който той Керев води и до днес и в него записва всичко преживяно. Казва ми, че дори и нашата среща, ще намери място там.
Кеворк Кеворкян обаче е човекът, който заема значително място в този дневник.
А е така, защото истинският „университет“ по характер и журналистика на Керев е легендарната „Всяка неделя“ и разбира се бащата на предаването Кеворкян.
„Когато си учил занаят от човек с такава ерудиция, научаваш най-важното – да слушаш събеседника и да владееш тишината в ефира“, казва Стойчо, който през годините е един от водещите на „Всяка неделя“, след като Кеворк слиза от екран.
Ярка и до днес е картината от първата му среща с тв гуруто в българския ефир. Стойчо отива в офиса на Кеворкян да му представи свой телевизионен проект. По това време бащата на „Всяка неделя“ е програмен директор на БНТ.
„Наложи се доста да го почакам почти половин ден, споделя журналистът. – Неговият служител Емо ме покани в кабинета му. През цялото време се чудех какво да разкажа за своя проект на човек, който е идол на поколения българи. Та той е правил забележителни интервюта, има удивителна кариера.“
Питам Стойчо Керев защо не си е тръгнал, след като е чакал с часове. Отговаря ми, че нито за миг не му минава такава мисъл и допълва, че в този офис времето спира.
„Чаках, чаках, чаках, пих кафета, размотавах се. Кеворкян дойде в късния следобед, извини се за закъснението. Погледна концепцията, която му бях донесъл и каза: „Ти с какво се занимаваш иначе“, спомня си журналистът. И му обяснява, че е водещ в тогавашното радио VOA Europe, по-късно „Витоша“, че се занимава с журналистика още от младежките си години, като е започнал от вестник „Карловска трибуна“.
Докато сервитьорът оставя пред нас салатата и калмарите, Стойчо се връща почти три десетилетия назад.
Спомня си, че денят на онази първа среща с Кеворкян е четвъртък и продължава едва десетина минути.
Кево му задава няколко въпроса от обща култура, като кой каква длъжност заема в държавата. След това пожелава на младия Керев приятен ден и го изпраща. В петък късно вечерта телефонът на Стойчо звъни. От другата страна е помощникът Емо, който му съобщава, че на следващия ден в 13 часа има среща с Кеворк в Японския хотел (сега „Маринела“). Керев едва ли е спал спокойно онази нощ. На следващия ден отива в сладкарницата на Японския, отново чака, но този път само час и половина. Още си спомня сцената как Кеворкян влиза в заведението, сяда на ъгъла в сепарето и оставя между двамата черна кожена чанта. „Който е имал срещи с него, не може да не знае тази чанта“, отбелязва журналистът. След това го поглежда и казва: „Как си, моето момче“. „Отговорих му, че съм добре“, спомня си Стойчо.
„Ще се радвам да останеш в това настроение, защото от утре водиш „Всяка неделя“, застрелва го Кеворкян. Керев още не знае как да реагира, когато телевизионната легенда продължава делово, че ще има двама гости в студиото – певецът Дони и тогавашният земеделски министър Венцислав Върбанов. Казва му също, че трябва да подготви по 100-150 въпроса за всеки от събеседниците.
Керев се съгласява да води предаването, а Кеворкян отбелязва: „Добре, че каза „да“, защото нямаш право да откажеш“. След този сюрприз новият водещ на „Всяка неделя“ влиза в първата аптека и си купува валидол.
„Това беше висша степен на овладяване на ситуацията от негова страна –
начин да подреди всичко така, че да постигне това, което иска“, обобщава днес той. Преди него водещи на легендарното предаване са Мартин Захариев, Игор Марковски.
Идва неделя, в 10,30 часа Керев е извикан в офиса на Кеворкян и носи готовите въпроси. Самият Кево се появява в 13 часа, взима листовете, изписани на пишеща машина. Прехвърля ги с поглед и безцеремонно ги къса, след което казва: „Сядай и пиши нови, това са глупости“.
В следващите 30 минути Стойчо трябва да измисли нови сто въпроса за двамата си събеседници и го прави. Кеворкян ги прочита и огражда с кръгче тези, които одобрява. Така започва първата „Всяка неделя“ на Стойчо Керев като водещ. Следват три години под прожекторите на легендарното предаване.
На масата в ресторанта журналистът сподели, че за всяка свое интервю се е подготвял в библиотеката на БНР. „Само като ме видеха, ми казваха – давай списъка. Библиотекарката знаеше, че ще искам всичко от архива за човека, който ще бъде гост в предаването“, спомня си той.
След 3 години в стола на водещия Стойчо Керев казва на Кеворкян: „Мога ли да продължа напред сам“. Желанието му е да прави собствено предаване.
„Всяка неделя“ е най-великото училище, но и най-голямата мелачка“, категоричен е той. След няколко дни Кево му намира заместник – Антон Стефанов, а Керев поема по свой път. Започва да води предаванията „Диалози“, „Въпрос на гледан точка“, „Новото познание“.
След „Всяка неделя“ работи и като продуцент, телевизионен консултант и като медиен мениджър. През последните близо две десетилетия името му се свързва най-вече с изследванията му на теми като човешкото съзнание, психологията, духовността, древните цивилизации, паранормалните явления и различните алтернативни теории за света.
Докато похапваме, разговорът неусетно прескача от телевизията към древните цивилизации,
после към човешката психика и смисъла на съвременния свят. Именно тогава разбирам защо толкова хора го слушат с часове. За едни той е човек, задаващ въпроси, които другите не смеят да зададат, а за други – дава трибуна на спорни идеи и теории.
„Новото познание“ е добре забравено старо. Така Стойчо Керев отговаря на въпроса ми защо е дал това име на предаването си по БНТ и в Ютуб. „Новото познание“ предлага различен, понякога сюрреалистичен поглед към света, хората и процесите. Самият водещ подчертава, че зрителите не трябва да вярват безусловно, а да мислят и да поставят под съмнение готовите истини. Интересът му към човешкото мислене и поведение не е случаен. Вече 25 години Керев води курсове по моделиране на поведението, след като завършва школата на БиБиСи.
„Увличането по учители и различни теории е оправдано може би, заради отсъствието на човечност в наши дни, казва още той, докато хапва салата си. – Съвременният човек има острата необходимост първо да бъде разбран и едва след това да разбере света, какъвто е. Защото той се променя за части от секундата. До вчера не нападахме Иран, днес го правим. Внимаваме с Китай, внимаваме с Русия. Намигаме на Украйна. Виждате ли какво е светът. В това живеем – днес сме щастливо семейство, ако го свалим на клетъчно ниво, утре сме разведени“, заключава водещият на „Новото познание“.
След това подхваща темата за манипулативните новини.
Особено го напряга фактът, че новините започват с кръв, убийства, зрелища.
В този момент като ирония на казаното от него, отвън се чу сирена на линейка.
Разговорът ни стана доста сериозен и затова връщам Стойчо Керев към детството му в родното Карлово. „Срещу вас стои един много добър ученик, увличащ се по история, география, литература. Библиотеката вкъщи беше огромна, като на почти всички семейства по време на социализма“, отбелязва той. Още като ученик в 11 клас започва да пише своя рубрика в „Карловска трибуна“, в която разказва за историята на родния ми град, за Васил Левски и много други теми.
Самият той определя детството си като „премерено хулиганство“, ходене по мачове, участие във футболни агитки. С футбола е свързано и хобито му тогава – колекционира снимки на отбори от вестник „Старт“. Днес този архив е прибран в къщата им в Карлово. След като излиза от казармата, Стойчо Керев завършва „Стопанско управление“ във Великотърновския университет.
„Всеки човек е икона и невероятен сблъсък на идеи, живот, съдба и какво ли не. Ако употребя съвременната терминология – всеки човек е квантов компютър“, казва той.
Хората, работили с него, го описват като човек с изключително спокойствие и умение да слуша.
Самият той често казва, че журналистиката не е изкуството да знаеш отговорите, а да умееш да задаваш правилните въпроси.
След толкова много срещи, разговори и интервюта, днес Стойчо Керев предпочита да остава насаме със себе си. „Може да изглежда егоистично спрямо останалия свят, но човек има нужда да да спре, да помисли и да потърси онова, което пропуска. Препоръчвам го и на вас, иначе влизаме в матрицата“, казва той преди да станем от масата.
Съвсем накрая го питам как би обобщил живота си с няколко думи. Отговорът, който получавам е – шарен, поучителен, търсещ. „Непрекъснато търся. Ето, днес ме заварихте да пиша книгата си и ме отвлякохте в ресторант. Сега ще се чудя загубено ли беше това времето, или не. Не беше загубено, защото колекционирам хора“, казва смеейки се той. В следващият момент си спомня думите на сатирика и драматург Станислав Стратиев. При една среща във виенската сладкарница на парк-хотел „Москва“ двамата с писателя пият кафе и Стойчо чува: „Ей, момче, всички сме като това кафе. Отгоре сметана, а отдолу горчилка, горчилка.“
Когато си тръгвахме от ресторанта, си спомних думите му, че е „кандидат ангел“. След няколко часа разговор имах усещането, че Стойчо Керев всъщност не търси окончателните отговори. Просто продължава да задава въпроси.
МЕНЮ
Ресторант Piatto Collezione, ул. „Верила“ 5, София
-Здравословна салата – Микс от зелени салати, авокадо, морков, ябълка, цвекло, натрошен орех и нар – 10,20 евро
Калмари по средиземноморски – Панирани калмари върху свежи зелени салатки с леко пикантен айоли сос 12,02 евро
Домашна лимонада – 3,80 евро
Минерална вода – San Benedetto – 2,30 евро
ОБЩО – 28, 25 евро
Петя Бахарова