Изкуственият интелект навлиза все по-широко в работната среда, но засега ефектът му върху производителността на компаниите остава ограничен. Това показват нови данни на Gallup и Националното бюро за икономически изследвания (NBER). Според проучване на Gallup 52% от служителите в САЩ са използвали изкуствен интелект в работата си към май 2026 г. За сравнение, през 2023 г. делът им е бил 21%.
Паралелно изследване на NBER, обхванало близо 9000 директори и финансови ръководители в седем държави, показва, че 78% от компаниите вече използват AI. Въпреки това ръководителите отчитат, че през последните три години технологията е увеличила годишния ръст на производителността едва с 0,2%, без съществена промяна в заетостта. Технологията не е достатъчна без промяна в организацията
Една от причините за ограничения ефект е, че компаниите внедряват новите инструменти, но продължават да организират работата си по стария начин. Като пример се посочва историята на електрификацията. Според икономиста Пол Дейвид електрическите двигатели започват да оказват съществено влияние върху производителността на американските фабрики едва през 20-те години на миналия век – около четири десетилетия след появата им. Причината е, че първоначално предприятията просто заменят парните машини с електрически, без да променят цялостната организация на производството. Истинският напредък идва, когато фабриките са проектирани наново.
Подобна ситуация се наблюдава и при внедряването на изкуствения интелект днес. Уменията с AI могат да се окажат решаващи за пазара на труда. Според Дженсън Хуанг от Nvidia хората няма да загубят работата си заради изкуствения интелект, а заради други служители, които умеят да го използват ефективно. Подобна теза застъпва и Карим Лакхани от Харвард. Според него хората, които използват AI, ще изместят тези, които не го правят. Технологията представлява около 30% от предизвикателството, докато останалите 70% са свързани с организационните промени.
България изостава в използването на изкуствен интелект. Страната ни е сред държавите с най-ниско приложение на AI в работната среда в Европейския съюз. По данни на Евростат за 2025 г. едва 8,4% от българите използват изкуствен интелект в работата си при средно около 15% за ЕС. Още по-сериозен е проблемът с дигиталните умения. Основни или по-високи дигитални компетенции притежават 38,3% от българите, което поставя страната на предпоследно място в Европейския съюз, преди Румъния.
Световният икономически форум прогнозира, че до 2030 г. около 39% от уменията на работещите ще се променят, а 59 от всеки 100 служители ще имат нужда от допълнително обучение. Недостигът на квалифицирани кадри е посочен като най-голямата пречка пред трансформацията на бизнеса от 63% от работодателите. Като една от възможностите за преодоляване на този проблем се посочва обучението на служителите за по-ефективна работа с изкуствен интелект.