Валентина Радинска е поет, писател, журналист и преводач, съпруга на големия и незабравим режисьор Крикор Азарян. Тя е автор на 13 книги със стихове, както и на документалния роман „Ние с Коко. Крикор Азарян отблизо”, претърпял две издания. През 2021 г. излезе автобиографичната й книга „Користни записки. По следите на пишещото същество”.
Стиховете на Валентина Радинска са преведени на всички европейски езици. Тя е носител на множество национални награди за поезия.
1.Как се представяте пред хората?
-Като Валентина…
- Важно ли е за вас първото впечатление?
-Важно е, но не му се доверявам изцяло. Може силно да те подведе.
- Вярвате ли в любовта от пръв поглед?
-Да
- Допускате ли лесно хора до себе си?
– Създавам впечатлението, че го правя. Но много внимавам, винаги съм с отворени очи…
- Какво може да ви извади от равновесие?
-Когато видя майка да удря малкото си дете. Тя мисли, че да имаш здраво дете е даденост. И през ум не й минава, че много майки биха дали всичко, за да имат здрави, а не болни или увредени деца…
- Компромисът, който не бихте си позволили?
– Да покажа на бял свят стихотворение, за което не съм сигурна, че е добро.
- Какво може да ви разплаче?
– Най-вече някои спомени…
- На какво най-често се смеете?
– На себе си.
- Последната книга, която ви впечатли?
– „Когато Ницше плака” от Ървин Ялом.
- Последният филм, който ви впечатли?
– „Аз преди теб”.
- Любим художник?
– Двама са: Ван Гог и Гоя.
- Любим писател?
– Много са, не мога да назова само един. В различни периоди от живота ми са били различни. Обичала съм различни писатели – български, руски, турски…Обичала съм различни книги – ту „Мъртви души” на Гогол, ту „Сага за Йоста Берлин” на Селма Лагерфелд, ту „Пан” на Кнут Хамсун, ту „Името ми е червен” на Орхан Памук. Всяко лято препрочитам „Сборът на дните” от Исабел Алиенде… Голям почитател съм на романите на Неда Антонова и Милен Русков. Тук не говоря за поетите. Те са отделно – и Марина Цветаева, и Анна Ахматова, и Осип Манделщам. Обичам много от съвременните български поети. Нещо специално за мен са писмата на Александър Блок.
13.Любим поет?
– Димчо Дебелянов.
14.Любим певец?
– Трудно ми е да отговоря, не съм от хората, които непрекъснато слушат песни. Харесвам доста български певци, имаме много талантливи хора… Освен това обичам песните на Михаил Шуфутински, а напоследък – на младия руски певец Шаман.
- Любим филм?
– „Жесток романс”, „Мостовете на Медисън”…
- Любимо тв предаване?
– Може би „120 минути” на Светослав Иванов. Приятно е , когато водещият е толкова високо интелигентен и така добре подготвен за всяко предаване.
- Каква музика предпочитате да слушате?
– Зависи от настроението ми. Понякога фадо, понякога Пиацола, понякога – Шаман. Класическа музика слушам в много специални моменти.
- Политик, на когото вярвате?
– Президентът Румен Радев.
- Историческа личност, която презирате?
– Хитлер.
- Историческа личност, на която се възхищавате?
– Васил Левски.
- Любим парфюм?
– Клои.
- Любимо мъжко име?
– Степан.
- Любимо женско име?
– Чак любимо, не знам. Но харесвам някои имена, например, името Лъчезара, или Ана…
- Какво научихте от родителите си?
– Че трябва да се учим преди всичко от техните грешки…
- Как възпитавате или бихте искали да възпитате децата си?
– Ако имах живи деца, щях да се старая преди всичко да станат истински хора, а не лесно управляеми роботи, хуманоиди-потребители.
- Какъв (каква) искахте да станете като малък/а?
– Циркова актриса. Много ми харесваха ярките им, лъскави костюми…
- Кое е любимото ви животно?
– Не обичам много животните, обичам птиците. Защото могат да летят и да пеят.
- Мото, девиз или цитат, които следвате?
– Че всяко нещо си има цена, и трябва да си готов да я платиш.
- Разкажете един виц, на който искрено сте се смели?
– Не помня вицове. Но помня как Армен Джигарханян умееше да разкаже и най-скучния виц така, че да умреш от смях.
- Думата, която използвате най-често?
– Извинявай.
- Любимо ястие?
– Кюфтета от елда.
- Любим цвят?
– Оранжев и зелен.
- Любимо питие?
– Бяло вино с газирана вода.
- Пушите ли?
– Не, никога не съм пушила.
- Кое е първото ви разочарование в живота?
– Когато на 7 години разбрах, че „моите” от небето са ме изоставили, няма да дойдат да ме приберат, и завинаги ще трябва да остана тук, на Земята.
- Кога сте били най-горд/а със себе си?
– Не знам. Така и не се научих да се гордея.
- Дилемата семейство или кариера – какво избирате?
– Зависи от кариерата. Има разлика дали искаш да станеш добър писател, добър футболист, или добър чиновник. А когато става дума за призвание, то е на първо място, разбира се. Носенето на две дини под една мишница е много трудна работа, знам го от собствен опит.
- Какви са хората от приятелския ви кръг?
– Хората, които през годините са доказали, че мога да разчитам на тях. Духовно близки хора.
- От какво най-много се срамувате?
– От моментите, в които инстинктите надделяват над разума.
- Кой е най-големият ви страх?
– Бедна, болна и самотна старост.
- Мечтата, която преследвате?
– Да свърша работата, за която Господ ме е изпратил тук.
- Откъде черпите информация?
– Зависи за каква информация говорим. Злободневието не ме интересува. Когато става дума за нещо важно, никога не се доверявам само на един източник, винаги проверявам поне два-три.
- Как отсявате истината от фалшивите новини?
– Може би просто вече имам достатъчно житейски опит… Но, както казах – винаги засичам информацията от няколко източника, на които вярвам.
- Колко време прекарвате в социалните мрежи?
– Различно. Но все по-малко. Понякога, особено когато съм сред природата, може с дни да не ми дойде на ума да отворя компютъра…
- Очаквате ли изкуственият интелект да измести човека?
– Много се надявам да не се стигне до там.
- Искате ли да летите в Космоса?
– Не. Но това така или иначе един ден ще се случи на всички ни, когато се отървем от физическите си тела на хомо сапиенс…
- Вярвате ли в извънземни?
– Вярвам, че е изключително високомерно да смятаме, че сме единствени във Вселената. Предполагам, че други същества, от други галактики, много по-високо развити от нас, просто си умират от смях, като разберат, че се мислим за единствени и неповторими.
- Имате ли пророчески сънища?
– Пророчески – не бих казала. По-скоро сънища, които отговарят на важни за мен въпроси.
- Кое е любимото ви цвете?
– Обичам много цветята. Напоследък любима ми е хостата. Имам и една прекрасна глициния, а също и една неудържима руска мента, на която не мога да спра да се радвам…
- Отглеждате ли домашен любимец?
– Не.
- Кое според вас е най-ценното човешко качество?
– Стремежът да еволюираш, да се грижиш за Божествената си искра, защото Бог не ни я е подарил, той иска срещу нея работа, вътрешна работа. Иска да преработваш опита си и да добавяш към себе си, за да се довършиш. Т.е. – да еволюираш. Така ще станем повече човеци.
- Кога предпочитате самотата?
– Както написах в книгата си „Користни записки”, самотата е моето работно място. Така че, когато имам работа, самотата е задължително условие.
- Има ли порок, който ненавиждате?
– Ако преднамерената жестокост е порок, това е, което наистина ме ужасява.
- Борили ли сте се със зависимости?
– Не.
- Коя е най-тежката битка, която сте водили?
– Битката за живота на съпруга ми.
- Имате ли хоби?
– О, да, цветята. Четенето за мен не е хоби, то е необходимост.
- Бихте ли се определили като бохем?
– Не. Обичам да поседя с близки приятели и колеги, да изпия чаша вино и да участвам в смислени, човешки разговори.
- Къде почивате – в България или в чужбина?
– Тази дума „почивка” ми е съвсем непозната, липсва в речника ми. Не умея да почивам. Все имам да върша нещо. Но когато намирам няколко дни, в които решавам, че не е страшно да отложа нещата, които имам да върша, мога за малко да се спра. В България, разбира се. Обичам вилата си в спокойната и красива Драганина Могила, обичам морето, най-вече Поморие и „Албена”.
- Коя е съдбата, която не бихте искали да ви споходи?
– Съдбата на човек, който е напълно зависим от други хора.
- Вярвате ли в късмета?
– Не. Късмет означава случайност. А случайност няма, „случайност” е просто името на закон, който още не познаваме. Не съм го казала аз, а един голям херметически философ – Дарио Салас Сомер, чилиец, който ни напусна преди 4 години.
- Пропуснатият шанс, за който съжалявате?
– Много са.
- Бихте ли отговорили на въпроса на колко години сте?
– Разбира се. На сто места в интернет пише кога съм родена. Навърших седемдесет. Но някак все не успявам да свържа тази странна цифра със себе си.
- Коя е най-неудобната ситуация, в която сте попадали?
– О, не бих искала да си я спомням.
- В коя епоха бихте предпочели да живеете?
– Не и в 21 век. Бих искала да живея в епоха без електронни медии, без интернет, без мобилни телефони.
- Кое според вас е най-голямото научно постижение?
– Засекретените и окрадени (в това число и от Едисон) гениални открития на Никола Тесла.
- За или против ваксините?
– Против.
- Вярвате ли в конспиративни теории?
– Все повече.
- Как бихте се определили – либерал или консерватор?
– По-скоро консерватор.
- Смятате ли, че детето само трябва да определи половата си идентичност?
– Разбира се, че не! Какво разбира детето? Полът се определя от Природата още в момента на зачатието. С Природата ли ще спорим, Природата ли ще редактираме?! След „политкоректност”, това е най-голямата дивотия, която съм чувала.
- Интересувате ли се от спорт?
– Не особено. Няколко години практикувах цигун и тайчи, после заради пандемията спрях. Сега мисля да подновя тези занимания.
- Държите ли на перфектна визия?
– Просто се старая да изглеждам така, че никой да не може да каже – „О, я виж как се е отпуснала и на какво е заприличала!”
- За или против пластичните операции?
– Против.
- Изпитвате ли комплекс заради външния си вид?
– В детството заради рижата си коса. Дълги години не можах да се отърва от „рижава коза”.
- Твърдо или меко легло предпочитате?
– Нещо средно.
- Доволни ли сте от заплатата, която получавате?
– Не получавам заплата… Добре, че получавам половината от пенсията на съпруга си.
- Страхувате ли се от новото начало?
– Не.
- Коя е държавата, в която мечтаете да живеете?
– Страната, в която винаги съм искала да живея, е България… За държавата България просто ми се плаче.
- Кой е най-незабравимият момент в живота ви досега?
– Когато на 10 години написах първото си стихотворение.
- Най-тежкият период, който сте преживели?
– Болестта и смъртта на детето ми, и болестта и смъртта на съпруга ми.
- Коя е надеждата, която ви крепи?
– Че този живот не е единственият, и че в следващия няма да допусна грешките, които допуснах в този, и ще довърша онова, което няма да успея да довърша сега.
- Вярвате ли в приятелството?
– Да.
- С кого бихте живели на самотен остров?
– С хората, които обичах най-много на този свят, и които изгубих – със съпруга си и сина ни Степан.
- Може ли да простите изневяра?
– Зависи.
- Поддържате ли отношения с бившите си половинки?
– Само насън.
- Привърженик ли сте на брака?
– Той има ли значение, ако хората се обичат, или пък ако не могат да се понасят?
- Романтични ли сте?
– Да.
- Кой е любимият ви момент от денонощието?
– Залезът.
- На кой народ симпатизирате?
– Преди всичко на българския, обичам народа си и ми е мъчно за него… После – на руския и на арменския народ. Симпатизирам много и на испанците.
- Кой е въпросът, който си задавате най-често?
– Живея ли така, както Бог очаква от мен?
- С коя историческа или съвременна личност бихте искали да разговаряте?
– Ако кажа, ще стана за смях.
- Кои са илюзиите, с които сте се разделили?
– Много са, списъкът ще е дълъг.
- Кога свършва детството?
– Различно за различните хора.
- С какво никога не искате да се разделите?
– С пишещото си същество, онова нещо вътре в мен, което пише стихове.
- Кой е най-добрият съвет, който сте получавали?
– Често си спомням една мисъл на Дейл Карнеги: „Бъдете заети. Това е най-ефикасното и най-евтиното лекарство на света”.
- Вярвате ли, че съдбата на човека е предопределена?
– Да.
- Допитвате ли се до астролози и нумеролози?
– Не.
- Връзвате ли си червен конец на ръката срещу зли сили?
– Не.
- Каква е представата ви за щастие?
– Да съм здрава, да имам вдъхновение и неколцина верни приятели, да обичам и да бъда обичана.
- Как бихте искали да си отидете от този свят?
– Без да съм изгубила човешкото си достойнство.
- С какво бихте искали да ви запомнят хората?
– С книгите ми.
