Животът на Карен Бликсен изглежда като сценарий за филм. Родена е на 17 април 1885 г. в имението Рунгстедлунд, северно от Копенхаген в богато семейството с аристократични и политически връзки. Баща ѝ Вилхелм Динесен, офицер и писател с приключенски дух, се обесва на 28 март 1895 г., когато Карен е само на девет години. Той взима фаталното решение, след като прислужницата му Анна Расмусен му ражда извънбрачно дете. Събитието оставя дълбока следа в характера на Карен, а по-късно ще превърне смъртта, самотата и загубата в едни от най-силните мотиви в нейното творчество.
Тя прекарва много от ваканциите си със семейството на братовчед си по бащина линия в Южна Швеция. Първоначално се влюбва в Ханс Бликсен-Финеке, но той не отвръща на чувствата ѝ тя приема да стане годеница на брат му близнак, барон Брор Бликсен-Финеке. Двамата обявяват годежа си на 23 декември 1912 г., следващата година се местят в Кения и се женят в Момбаса на 14 януари 1914 г. След брака Динесен е известна като баронеса Бликсен и използва титлата до 1929 г.
Двамата започват да управляват кафеена ферма близо до Найроби. Този живот е далеч от аристократичния комфорт и Карен трябва да се справя с финанси, земеделие, работници, болести, суша и пазарни проблеми. Животът ѝ в Африка има и още една доста тъмна страна, защото тя се заразява със сифилис от неверния си съпруг. Той не крие своите многобройни любовници, с които открито пътува на сафари и дълго отсъства от дома. По онова време обаче заболяването е сериозно и трудно за лечение, а за една жена от началото на ХХ век това е не само медицинска, но и социална трагедия. През 1915 г. тя се завръща в Дания за лечение, то е успешно, но хроничните й проблеми остават. Няколко години по-късно двойката се разделя. Тя обаче остава на черния континент, защото се е влюбила не в мъж, а в самата Африка. Вече е научила суахили, разхожда се из кафените полета на разсъмване, проверява растенията заедно с работниците си от племето кикую. Урежда спорове, лекува болести, учи децата да четат. Кикую я наричат „Мсабу“, което означава, че тя е едновременно чужденка, но и някак си тяхна.
През 1918 г. Карен среща английския аристократ Денис Финч Хатън, който ще се оказва голямата любов на живота ѝ. Той е ловец, пътешественик, пилот, ценител на музиката и изкуството. В същото време е свободолюбив човек, който не изглежда създаден за обикновен живот, така че тяхната връзка не е възможно да прерасне в традиционна любовна история. Хатън не желае да се обвърже по начина, по който тя вероятно мечтае. Отношенията им преминават през периоди на близост и дистанция. Въпреки това той има огромно значение за нея и е сред най-важните хора, окуражили литературния й талант.
И тогава се случва голямата трагедия. На 14 май 1931 г. Денис Финч Хатън загива при самолетна катастрофа и Карен остава сама. Губи фермата и се завръща окончателно в Дания. Тя е на 46 години с разбит личен живот, финансови проблеми и сериозно влошено здраве. Установява се в Рунгстедлунд и се посвещава на писането, при това на английски език. Там посреща много гости и домът й постепенно започва да прилича на литературен салон, а самата тя се превръща в легенда още приживе.
През 1934 г. в Съединените щати на бял свят се появява „Седем готически разказа“ с автор Исак Динесен. Името звучи като мъжко и това достатъчно обърква читателя, но дебютът се оказва сензация. Така по странно стечение на обстоятелствата международната слава идва не в младостта, а когато повечето хора вече смятат, че големите житейски приключения са на финала.
През 1937 г. излиза книгата, с която името ѝ завинаги се свързва с Кения – „Извън Африка“. Това не е обикновен дневник, Бликсен превръща преживяното в литературен шедьовър. Точно затова е трудно да се раздели истинската Африка на Карен Бликсен от Африка на Исак Динесен. Пет години по-късно Бликсен публикува друга колекция от разкази, „Зимни приказки“ (1942), с която се нарежда сред големите литературни имена на своето време.
И ако Бликсен не получава Нобелова награда за литература, то филмът „Извън Африка“ (Out of Africa) от 1985 година на режисьора Сидни Полак с Мерил Стрийп и Робърт Редфорд в главните роли, получава Златен глобус и Оскар, и общо 28 награди.
Но филмът е само една версия. Истинската Карен Бликсен е много по-неудобна, по-сложна и по-загадъчна. Тя е аристократка и бунтарка, европейка, която прекарва години в Африка, жена, която пише като мъж. Болна, но с огромна вътрешна енергия. Любовница, съпруга, стопанка, разказвач и самотница. И може би най-интересното е, че тя разбира нещо, което малцина успяват да проучения и то е, че човек невинаги може да избира какво ще му се случи, но може да избира как ще го разкаже.
В последните години от живота си писателката отказва да се храни нормално и страда от прекомерно отслабване. При лечението й от сифилис са използвани арсен и живак, които съсипват нервната ѝ система и храносмилателния ѝ тракт. Здравето ѝ е все по-слабо и тя умира на 7 септември 1962 г., на 77 години, точно там, където е родена. Има нещо символично в този край – Карен тръгва от Дания към Африка, за да открие света, а се връща от Африка, за да открие себе си за света.