Теодор ЦЕКОВ
Европейските лидери и медийните им трубадури приветстват изборната победа на премиера Никол Пашинян, но премълчават цената за разрива на Армения с Евразийския икономически съюз и Организацията на Договора за колективна безопасност. Финансовата помощ би била чудесна, ако ЕС не страдаше от дефицит за собствените индустриални и военни планове. В Брюксел се пазарят за новия 7-годишен бюджет (2028–2034), а наливат по 50 млрд. евро годишно в Украйна и стотици милиони в излязлата от руска орбита Молдова.
След своеобразния арменски референдум между Запада и Изтока, губещите визираха „молдовски сценарий“ – безпрецедентен административен натиск на властта срещу опозицията (вкл. разследвания, обвинения, арести) и западна намеса.
При избирателна активност 59%, партията на Пашинян „Граждански договор“ спечели 49,825%. от гласовете и ще има парламентарно мнозинство. От трите определяни като проруски формации, „Силна Армения“ на милиардера под домашен арест Самвел Карапетян взе 23,281%, блокът „Армения“ на бившия президент Роберт Кочарян – 10%, а „Просперираща Армения“ на милиардера Гагик Цурукян остана на 4 хилядни под 4-процентния праг.
Завоят на бившата съветска република към кандидатура за членство в Евросъюза вещае мултимилиардни щети. От седмици Владимир Путин предупреждава, че влизане в ЕС е технически и логистично несъвместимо с оставане в Евразийския блок.
Армения ще трябва да се лиши от предимствата като член на ЕАИС – преференциални цени, безмитна търговия, свободен транспорт и трудова миграция. Паричните преводи, които половин милион работещи в Русия изпращат към родината, се равняват на 10% от БВП. В последните години страната има най-голям икономически ръст от всички в 5-членния евразийски блок, а генерално разривът би коствал около 30% от БВП.
Арменският износ, начело с медна руда, злато, сребро, скъпоценни камъни, бижута, цигари и алкохол, е насочен приоритетно към Изтока (вкл. ОАЕ).
Русия е най-големият търговски партньор: източник на евтин газ и петролни продукти, купувач на 85-90% от селскостопанската продукция, инвеститор №1 с дял 86% или близо $5 млрд. Според Путин, само поскъпването на енергията ще струва на Армения около 14% от БВП.
Естествено, Кремъл използва своите лостове за влияние и през април наложи временна забрана върху вноса на арменски плодове, зеленчуци, цветя, риба, алкохол и минерална вода под предлог проблеми с качествения контрол.
Еврокомисията реагира като потърси купувачи за част от продуктите и обеща помощ над 50 млн. евро. В оперативния орган на ЕС са наясно, че не могат за заместят търговските отношения на Армения с Русия и ще се наложи дългосрочно финансово подпомагане.
След изборите Урсула фон дер Лайен поздрави Пашинян: „Духът на Кадифената революция, която поведохте през 2018, е жив и силен. Дълбоко ценим нашето сътрудничество с демократична Армения, страната все повече се приближава към Европа и може да разчита на нас“. Дипломат №1 Кая Калас допълни: „Армения избра своето бъдеще в Европа въпреки силния руски натиск“.
Украинският президент Зеленски изтъкна победа за суверенитета и независимостта на Армения и призова ЕС да направи всичко необходимо, за да почувстват хората, че животът им е по-добър благодарение на отношенията им с Европа: „Това е тест за ЕС. Важно е да не се губи време и да не се пропускат възможности“.
Пашинян управлява от 2018 година, когато оглави протести срещу правителството. Той се дистанцира от Москва след агресията в Украйна и предаде на Азербайджан региона Нагорни Карабах през 2023 г., обвинявайки Русия в бездействие и замразявайки членството в ОДКБ. До днес премиерът уверява, че е в добри отношения с Путин и не цели разрив с Кремъл и Евразийския съюз: „Ще продължим сближаването си със Запада, но ще развиваме отношенията си с Русия и другите страни от ЕАИС“.
Предизборно Пашинян беше подкрепен от Вашингтон и Европа. Различията с опозицията обаче не са кардинални. Т.нар. проруски партии са за развитие на добри отношения със САЩ и ЕС, но настояват за запазване на сътрудничеството с Русия, Иран и Китай.
Големият разлом е по отношение на Азербайджан. Пашинян иска загърбване на „карабахския мит“ и „капан за суверенитета“ – затварянето на въпроса е необходимо условие за развитието на страната и южнокавказкия регион. Опозицията твърди, че отстъпките към Баку са стратегическа грешка, а устойчивият мир е възможен само с посредничеството на Русия, защото ЕС и САЩ не биха защитили страната от Азербайджан или Турция.
Арменският премиер обещава, след съставяне на еднопартийно правителство, наказателна отговорност за опозиционните лидери: „Триглавата партия на войната и съпътстващата я престъпна олигархична система трябва да бъдат премахнати“.