Шезлонг край басейна и чаша мохито отдавна не изчерпват представата за хубава ваканция. Особено по-младите търсят доста повече неща от пясък и море. В последните години велосипедът се превърна не само в средство за евтино придвижване, но и в начин за поддържане на добра физическа форма. Мнозина предпочитат да не се разделят с двете колела дори по време на почивката, защото това е и начин по-добре да опознаят една страна.
Европа е истински рай за любителите на шосейното колоездене, предлага морски пътища с гледка към Средиземно море, но и стръмни алпийски проходи, които са истинско предизвикателство за по-напредналите. Да не забравяме, че много от най-популярните маршрути са свързани с историята на големите колоездачни обиколки, така че любителите могат буквално да се движат по следите на професионалистите.
Тенерифе, Прованс и Доломитите, които предлагат различно преживяване – от целогодишно каране под слънцето до истинско изпитание за мускулите във високите планини, са топ три в своеобразната класация на europeanbestdestinations.com.
Тенерифе е сред любимите места на професионалните колоездачи за зимна подготовка, защото тук сезонът практически не свършва. Най-големият остров на Канарския архипелаг се намира край бреговете на Африка и се радва на мек климат през цялата година. Средните температури обикновено са между 22 и 25 градуса, което го прави особено привлекателен през зимните месеци, когато голяма част от Европа е студена, влажна и неподходяща за дълги тренировки на открито.
Но Тенерифе предлага много повече от хубаво време. Островът е вулканичен и релефът му позволява за един ден колоездачът да премине от морското равнище до височини, на които пейзажът вече изглежда почти нереален. Пътят към Тейде, най-високият връх, който се издига на 3715 метра, преминава през няколко климатични и природни зони. Стартът е сред зеленина и крайбрежни пейзажи, нагоре са гори, а с увеличаването на височината растителността постепенно изчезва и отстъпва място на вулканични скали и лунни пейзажи. Това е и една от причините островът да е толкова популярен сред професионалните отбори. За любителите най-важното е да не подценяват релефът. Тенерифе може да изглежда като рай, но някои изкачвания са сериозно изпитание. Маршрутите обаче има за всеки вкус – някои са спокойни крайбрежни обиколки, други са дълги изкачвания към Тейде. А когато колоезденето приключи, островът предлага плажове, природни паркове и отлична кухня, които превръщат спортната почивка в пълноценна ваканция.
Със своите лавандулови полета, подредени лозови масиви и живописни села Прованс е много желана дестинации. Районът се намира в Югоизточна Франция и е любим на много пътешественици. Климатът позволява каране през голяма част от годината, а разнообразният релеф дава възможност на всеки да намери маршрут според силите и желанията си.
За начинаещите и за любителите на по-спокойно колоездене, отличен избор са пътищата около Лазурния бряг. Маршрутите между Йер, Сен Тропе, Кан, Ница и Ментон са комбинация от умерени изкачвания, морски панорами и живописни крайбрежни градове. Истинското изпитание за колоездачите е Мон Ванту, познат като „гиганта на Прованс“. Този връх се издига на 1912 метра надморска височина и е достатъчно познат на всеки почитател на Тур дьо Франс. Последните километри са особено сурови, защото растителността изчезва, вятърът се усилва, а пейзажът става почти безлюден. Всеки, който е гледал състезанието по телевизията, може да се опита да повтори част от маршрутите на професионалистите. Разликата е, че за любителя няма пелетон от колоездачи наоколо, състезателен автомобил и хиляди зрители, а само тишината на планината и собственото му темпо. Но Прованс не е само спорт. След няколко часа на седалката идва ред на френската кухня, малките каменни села, пазарите, лозята и прочутите лавандулови полета. През лятото пейзажът около платата на департамента Воклюз се превръща в море от лилаво.
Карането из Доломити никога не може да бъде скучно, това е място, където колоездачът може да провери докъде му стигат силите. Североизточните италиански планини предполагат изкачване нагоре или дълъг, свободен склон надолу. Разположен в Северна Италия, близо до границата с Австрия, това е един от най-впечатляващите планински райони в Европа, част от световното наследство на ЮНЕСКО. Назъбени варовикови върхове, дълбоки долини, зелени алпийски поляни и десетки проходи създават естествена арена за шосейно колоездене. Особено място заема проходът Стелвио, символите на италианското колоездене, който редовно присъства в маршрута на „Джиро д’Италия. Пътят достига 2758 метра надморска височина и е най-високият асфалтиран планински проход в Италия. Покоряването му е сериозно постижение за любителите, изкачването изисква не само физическа сила, но и търпение, защото последователните завои сякаш нямат край.
За разлика от много други планински маршрути, тук селата са близо едно до друго и след тежкото изкачване има къде да се спре за кафе, паста или сладкиш. Малките планински градчета и хотели са превърнали колоезденето във важна част от местния туризъм. В този регион се провеждат и много интересни събития, сред тях са Денят на велосипеда „Села Ронда“ и Маратонът на Доломитите, които привличат хиляди участници. Има дни, когато някои от пътищата се затварят за автомобилно движение и планината остава изцяло на разположение на велосипедистите.
Маргарита Димитрова