Когато си декан на факултет, в който се изучава земята, светът е твоят дом, а кулинарията една от най-вкусните му карти. Проф. Климент Найденов е точно такъв тип съвременен учен: динамичен, космополитен и готов да излезе от черупката на традиционния академизъм. Повод за нашия разговор е впечатляващото му участие в кулинарното шоу „Черешката на тортата“, но мястото на срещата ни е съвсем лично – ресторант „Медитеранео“, където професорът обича да хапва и си е извоювал мястото на клиент с ВИП карта.
Докато се уговаряхме по телефона, се настроих да обядвам с благ, мил и много ерудиран човек. Той наистина се оказа такъв. Личност с широк светоглед, изискан вкус и топло присъствие, за която споделянето на храна и знания е най-висша форма на общуване. Това беше обяд с изключително галантен мъж от изчезващата порода кавалери и най-вече вещ кулинарен познавач, на когото напълно се доверих при избора на храна.
Още с влизането в ресторанта на улица „Оборище“ разбирам, че проф. Климент Найденов наистина е тачен клиент. Поздравяват го приятелски, питат го как е и, разбира се, ни настаняват на най-хубавата маса. Сервитьорът носи менюто, но след секунди разбирам, че няма нужда да го чета. Професорът ще избере най-доброто. Преди да направим окончателната поръчка, той ме затрупва с вкусни предложения. Първо отбеляза, че пицата и разядките в този ресторант са чудесни. После допълва, че и тартарът е супер, но любимото му ястие е кралският котлет. След това се сеща, че и бургерът им с японско телешко вагю ще е добър избор. „Хайде, лаврак да си поръчаме и средиземноморска топеница. И задължително бяло италианско вино от района на вулкана Етна“, след кратко двоумение казва той, явно съобразявайки се с горещината навън. Спираме се също на тартар със скари и пресни гъби, а за финал взимаме провансалски десерт.
Докато избираме ястията, разбирам защо този човек е толкова обичан от студентите си. В него няма и помен от сухия, дистанциран академизъм. Проф. Найденов говори за наука, демография, регионално развитие с лекота и плам, които те карат веднага да поискаш да запишеш магистратура при него. А когато стане дума за храна, познанията му са буквално енциклопедични.
Тази естественост и харизма го превърнаха в истинско откритие за зрителите на „Черешката на тортата“. В ефира на Нова телевизия той
показа, че един учен и декан може да бъде блестящ кулинар и домакин,
който не се страхува да експериментира и да излезе от зоната си на комфорт пред цяла България. Новозеландското му меню в предаването беше истински урок по кулинарна география, поднесен с много финес и щипка академичен хумор.
„Обичам да готвя и съм човекът вкъщи, който основно прави това“, казва професорът, след като сервитьорът е инструктиран какво точно да донесе. Специалитетите на проф. Найденов са толкова много, че му е трудно да каже кой точно му е най-приятно да приготвя. „Каквото и да напишете, няма да сбъркате, а ако е нещо, което съм решил да правя за първи път, то имам страшно много кулинарни книги, че веднага се справям. Просто спазвам правилата, това е много важно при готвенето“, казва той.
Каквито и кулинарни шедьоври да върти демографът, децата му са тези, който най-вече определят менюто. Наскоро семейството се е връща от Милано и сега наблягат на пастата. Харесват също и пица, която професорът не прави толкова често, тъй като все още няма уред за пици, който да пече при 400 градуса температура. Но пък има машина за домашна паста, което означава, че и тук гони съвършенството. А какви са агнешкото и телешките стекове, които спомена, че готви с удоволствие, само мога да предполагам.
В разговора проф. Найденов често споменава децата си – двама синове – Калоян и Валери и дъщеря Магдалена, които са съответно на 9, 15 и 17 години.
„Тримата имат различни предпочитания. Единият е спортист, каката внимава с диетична храна, а средният ми син харесва всичко, което харесвам и аз. Той не пита какво ще яде, а просто казва – искам като твоето“, споделя ученият. И трите деца са плод на любовта им със съпругата му Инна, която е била негова студентка и на чиито плещи лежи комфортът на професорското семейство.
Кулинарията е страстта на 49-годишния декан на Геолого-географския факултет на Софийския университет, но призванието му е науката. Пътят на този съвременен откривател започва от равнините на Добруджа и родния Добрич. Родителите му очакват той да наследи професията на своя дядо, който е бил окръжен прокурор на града. Още в годините, прекарани в езиковата гимназия „Гео Милев“, младият Климент шлифова космополитния си дух. В 10-ти клас семейството му го изпраща на курс в Regent College в Лондон. Там го канят да остане и продължи образованието си, но младежът се връща в България. Учителката по география го кара да разкаже пред класа какво е правил в Лондон. „През годините майка ми е разказвала как тогава нещо в мен се е пречупило и аз съм заявил, че ще ставам географ“, спомня си ученият.
От малък се очертава и неговият интерес към кулинарията. Сладкият салам на Климент е оценен с първо качество в семейството му.
Истинското му призвание го очаква в София. Стъпвайки в Алма Матер, той се дипломира се със специалност, която улавя дълбокия му интерес към човека и средата.
Ерудицията му обаче отказва да се затвори в рамките на само една дисциплина и той специализира международни отношения, а по-късно добавя и втора магистратура по икономика и управление на туризма. Години по-късно този натрупан капитал от знания се материализира в докторска дисертация, посветена на една от най-критичните теми на нашето време – демографската политика като фактор за устойчиво развитие на България.
След като изминава целия път от асистент до професор, той оглавява катедра „Регионално развитие“.
През 2019 година е избран за декан на Геолого-географския факултет,
като няколко години по-късно е преизбран с внушително мнозинство. 4 години оглавява и Българското географско дружество.
Името на проф. д-р Климент Найденов е свързано и с Антарктида. В ролята си на декан на Геолого-географския факултет, той работи в тясно сътрудничество с Българския антарктически институт и проф. Христо Пимпирев. Проф. Найденов осигурява институционална подкрепа за българските полярни експедиции, в които участват много учени от неговия факултет. Той има ключова заслуга и за придобиването на българския научноизследователски кораб „Св. св. Кирил и Методий“, тъй като Софийският университет е съсобственик на плавателния съд, осигуряващ логистиката до остров Ливингстън. Неслучайно той посреща кораба при първия му рейд в Аржентина. Там дори изнася лекция пред повече от 200 наследници на изселили се българи преди Втората световна война, а и след нея.
Реално кракът на професора е стъпвал на всички земни континенти, с изключение на Антарктида, но и това ще стане някой ден. Той е създател на Explorers Club Bulgaria (Българския клон на легендарния Клуб на изследователите). Включва се в експедиции и научно-популярни инициативи, а заедно с Нова телевизия прави поредицата „Непознатите земи“.
„Пообиколил съм доста – скромно казва той. – Има обаче и много „петна“ като екваториална Африка, където не съм бил. Там е и малко опасно, особено да снимаш с телевизионен екип.“
От септември започва новият сезон на снимките на „Непознатите земи“
и професорът отново тръгва на пътешествия, които нарича и приключения, и научни мисии. „В моите пътувания мога да получа доказателства за проблема, за който всички говорят – промяната на климата, разказва той. – Всички виждаме, че става все по-топло, зимите са по-меки. Но като се поразходите из света, ще забележите, че преди 8-10 хиляди години също е имало климатични промени. Затова говорим по-скоро за цикличност. Е, ние, хората, вредим на атмосферата с нашата дейност, но това не е основната причина. Сигурно ще ме анатемосат, но съм обиколил и видял какво реално се случва.“
Като доказателство за твърдението си професорът дава най-южната част на Сахара в Алжир. Най-голямата пустиня някога е била савана, с големи животни в нея, които хората са рисували по стените. Сега там е пустиня, на някои реки започват отново да се възстановяват, според професора.
„Природата си знае какво да прави. Когато започнем много да я измъчваме, тя ни отвръща“, отбелязва той и отпива глътка вино от Етна.
Едно от рисковите му пътешествие е по Пътя на смъртта в Боловия.
През 90-те години на XX век Inter-American Development Bank го обявява за най-опасния път в света, като по това време по него загиват между 200 и 300 души годишно. Точно там проф. Найденов пада с колело, след като се спуска 40 километра по много тесен, планински път. Удря си главата и рамото и доста дълго време се възстановява.
В Боливия, покрай снимките на „Непознатите земи“, тв екипът и професора откриват жена, родена в Студентски град, от майка българка и баща чужденец, която е топ готвач в най-известния ресторант в Ла Пас. „Когато тя ни запя „Облаче ле бяло“, всички се разплакахме“, спомня си той.
Докато хапвахме от вкусната храна на „Медитеранео“, проф. Найденов се спомни и за едно свое гостуване на племена в Етиопия. „Тези хора ни поканиха на гости, заколиха ни кози за здраве, нагостиха ни, но отстрани стояха калашници. В един ресторант в Ангола също ни пазеха с автомати“, обяснява ученият.
След това разказва за отровните животни, голямо предизвикателство в Австралия. Те са причината професорът да не се гмурне около Големия бариерен риф, защото там плуват малки медузи, чиито пипала са най-смъртоносните в света.
Особено запомнящо за него е спускането му от Тубкал в Мароко – най-високият връх в Северна Африка. „Няколко пъти пропадах, защото имаше снежни преспи, а отдолу се чуваше шумът на поток. Слънцето напече, снегът се топи и можеш да си счупиш крака“, обяснява той.
Професорът с удоволствие разкрива детайли от пътешествията си, но особено ентусиазиран е, когато опитва различните кухни и храни на 6-те континента, на които стъпва кракът му. Този интерес отвежда Климент Найденов и до онази маса в Япония, на която му сервират най-опасната и отровна риба в света – фугу. „Ние бяхме в контролиран ресторант, приготвиха ни я специални готвачи със сертификати, но е крайно опасно да я консумираш“, обяснява той. Ако част от кожата на рибата се допре до месото й, то става отровно и хапнеш ли го, само 17 секунди те делят от смъртта. „Спомням си как си пуснах секундомера на телефона, за да отмеря моите 17 секунди“, с усмивка казва географът-кулинар. Питам го за вкуса на тази колкото скъпа, толкова и отровна риба. Отговорът му леко му учудва, защото ми казва, че му приличала на суров шаран.
„Фугу се приготвя по 15 различни начини, но в началото ти дават да опиташ бульон от нея и ако нищо не ти стане, продължаваш нататък. Противоотрова няма открита, а цената на една риба в контролираните ресторанти започва от 400 долара нагоре“, обяснява ученият, който е посетил и ресторанта, в който хапва и министър-председателят на Япония. Специален закон обаче забранява на японския император да яде фугу.
Ако проф. Найденов съжалява за нещо, то е, че в Япония не е опитал малките октоподчета. Те не се дъвчат, а се гълтат, но при тях опасното е да не ти заседнат на гърлото и да те задушат. Всевъзможни буболечки в Перу, диви животни в Африка като крокодили, антилопи, зебри, муфлони на скара е пробвал по време на пътуванията си географът.
Всичко е толкова интересно и любопитно, че обядът ни приключва неусетно. От проф. Климент Найденов научих как истинският човек на духа превръща всяко пространство, било то университетска аула, телевизионно студио или уютна маса в „Медитеранео“ в място за споделяне на култура и топлота. Балансирайки между академичните зали, пътешествията, обществените каузи и телевизионния ефир, той олицетворява една изчезваща порода учени – тези, които умеят да превръщат тежката наука в достъпно изкуство, правено с кавалерство, вкус и щипка здравословен бохемски дух.
Преди да се разделим питам професора дали днес са възможни велики географски открития. „Веднъж американски инвеститори в България ме попитаха дали съм се замислял за изследвания в Космоса. Започнах да ги гледам малко странно и си казах, че те вече говорят за добив на полезни изкопаеми от метеорити, от други планети. Човек трябва да има големи мечти и когато ги следва, някой ден те ще се получат“, заключва най-добрият географ сред кулинарите и най-добрият кулинар сред географите.
Вече излизаме от ресторанта, когато го питам дали е той е склонен да лети в Космоса. „Нека пораснат децата и тогава да предприемам такива авантюри“, е чистосърдечният му отговор.
МЕНЮ
Ресторант „Медитеранео“, ул. „Оборище“ 9Б, София
Средиземноморска топеница – домат, печена чушка, натрошено сирене, яйце и дресинг от зехтин, магданоз, люти чушки – 10,90 евро
Тартар със скари и пресни гъби – 12, 70 евро
Хрупкаво филе от лаврак – върху салса верде, печени чери домати, крем от лилав морков и свежа салата – 19,30 евро
Etna Bianco – бяло вино от района на вулкана Етна – 28 евро
Провансалски десерт – йогурт, бадемов марципан, белгийски шоколад, сушени боровинки – 7, 90 евро
ОБЩО – 78, 80 евро