„Камино България“ – първият роден поклоннически път 

 

От Малко Търново през Странджа и Черноморието до мощите на Свети Йоан Кръстител в Созопол – това е първият български поклоннически и пилигримски туристически маршрут, вдъхновен от испанския Камино де Сантяго (Ел Камино).  Маршрутът предлага необичайна комбинация. Той започва от Малко Търново преминава през живописните странджански села Стоилово, Заберново, Визица и Писменово, слиза до Приморско и продължава през защитените територии на Аркутино и Ропотамо, за да достигне крайната си цел – църквата „Св. св. Кирил и Методий“ в Созопол. Там се съхраняват откритите през 2010 г. на остров Свети Иван мощи на Свети Йоан Кръстител. Проектът е създаден от Любомир Мечев и Христина Йенсен с помощта на доброволци и местни общности. 

Първият лъч на българския поклоннически път започва от Малко Търново и преминава през териториите на общините Царево, Приморско и Созопол. Макар и вдъхновен от прочутите европейски поклоннически пътища, българският маршрут има свой характер – вместо средновековни градове и катедрали предлага вековни странджански гори, малки населени места, параклиси, поляни и морски пейзажи. Пътят обикновено се изминава за около пет дни. Туристите могат да го извървят самостоятелно или в група, по трасето има указателни табели и 12 каменни маркера, които са голям ориентир за преминаващите. 

Странджа е една от най-интересните части, защото тук няма високи алпийски върхове, но има гъсти гори, дълбоки дерета, малки реки и усещане за уединение. Постепенно пейзажът се променя, гората отстъпва място на крайбрежието и пред погледа се появява Черно море. Финалът в Созопол е не само географска, но и духовна цел. Йоан Кръстител заема особено място в християнската история. В евангелието е представен като пророк и предвестник на Иисус Христос, който проповядва покаяние и кръщава хората във водите на река Йордан. Самият Иисус също е кръстен от него. Заради смелостта си да изобличи цар Ирод Антипа Йоан е хвърлен в затвора и екзекутиран. Според християнската традиция главата му е поискана от Саломе и така пророкът приема мъченическа смърт.

Почитта към Йоан Кръстител започва още в ранното християнство, а части от предполагаемите му мощи днес се пазят на различни места по света. Една от най-значимите находки е направена в България. През 2010 г. при археологически разкопки на остров Свети Иван край Созопол проф. Казимир Попконстантинов открива малък мраморен реликварий, в който има костни останки, както и надпис, посочващ името на светеца. Лабораторни изследвания доказват тяхната древна автентичност. ДНК анализът също дава информация за произхода на индивида, но не може да докаже самоличността му. Затова науката оставя въпроса за идентичността открит, докато за православната традиция намерените останки са светиня. Днес част от тях се пазят в Созопол, където ежегодно прииждат стотици поклонници.

Подобно на Камино де Сантяго и българският маршрут има свой пилигримски паспорт. По време на прехода участниците събират печати от различни точки по трасето. При успешно завършване получават специално удостоверение, наречено „Йоанниа“. Интересът към маршрута вече се разраства. По данни на Сдружение „Камино България“ след официалното откриване на първия лъч през юни са издадени 119 удостоверения за успешно преминаване. Сред поклонниците има хора от различни европейски държави, както и от САЩ. 

Плановете за „Камино България“ обаче не приключват с първия открит маршрут. Подготвя се втори лъч и се очаква да бъде открит през май 2027 г. Той отново ще започва от Малко Търново, но при село Визица ще се отделя от първото трасе. Оттам ще преминава през Граматиково, Кондолово, Българи и Кости, след което ще се насочи към връх Папия. След спускането към морето маршрутът ще преминава през Царево, Лозенец и Китен и ще се свързва с първия лъч при Приморско. Така постепенно се очертава по-голяма мрежа от поклоннически маршрути, която може да даде нов живот на малките странджански населени места и да привлече туристи извън активния летен сезон. „Камино България“ има потенциал да бъде не само религиозен маршрут. Той събира на едно място пешеходен, природен, селски и културно-исторически туризъм. Един човек може да тръгне заради вярата, друг – заради Странджа, трети – заради историята на Созопол. 

81 километра отделят Малко Търново от Созопол. Но това не е просто разстояние, това е път от планината към морето, от тишината на Странджа към древния Созопол и от природата към една от най-почитаните християнски светини. Поклонници, пътешественици, туристи могат да извървят пътя, по който са минали поколения преди тях, водени от надежда и вяра, от стремеж за лично себепознание.

Как поклонническият път да бъде популяризиран, за да привлече повече българи и чужденци вече обсъдиха министърът на туризма Илин Димитров и Сливенският митрополит Арсений.

Маргарита ДИМИТРОВА