Тя не се уморява да провокира. Нейните клипове имат над 30 милиона гледания. Не се притеснява да изглежда състарена или лицето й да е обезобразено. Наричат Галена певицата-хамелеон и тя наистина всеки път е различна, а скоро отбеляза 20 години на професионалната сцена. На 20 юни издаде албума си „Galena XX“ и пусна в интернет 10 нови видео клипа наведнъж.
– Галена, отбелязвате 20 години на професионалната сцена с албума „Galena XX“, в който събрахте 20 песни. Лесно ли направихте селекцията?
– Истината е, че ако трябваше да включа всички песни, които исках, те щяха да са 40. Пренебрегнах мои любими парчета, за да може бройката да е точно 20. Държах да отбележа юбилея като албумът излезе на 20 юни и в него да има 20 песни. Много ми се иска да благодаря и на хората, с които работя от доста години и правим едни от най-хубавите песни в попфолка, колкото и нескромно да звучи да го кажа – това е тандемът Даниел Ганев и Сиана. В албума две от песните са на румънския композитор Кости Йонита. За първи път работих и с Искрата. Желаех да дам шанс на ново име, за да внеса разнообразие в моята музика. Благодаря му, че прие поканата ми и композира две парчета – „Запалката“ и „Убий ме“. Част от текстовете написаха Анастасия Мавродиева и Мариата Ангелова. В целия албум и аз имам голямо участие в създаването на музиката и текстове. Затова той е много специален за мен.
– Наричат ви певицата хамелеон. Вие така ли се определяте?
– Може през годините да съм била различна както в музикално отношение, така и във визията си, но никога не съм изневерявала на себе си. Винаги там е присъствала Галена с темперамента и с чувственото изпяване. Много хора си казват – тя изпълнява тази песен така, защото сигурно е по истински случай. Няма как всичките истории от тези 150 парчета, записани от мен, да съм ги преживяла. Но ние сме артисти и трябва да влизаме в роли. А когато гориш в работата си – това се усеща. Радвам се, че хората са усетили песните като моя история.
– Пуснахте 10 клипа в един ден. Как успяхте да заснемете толкова много видеа и колко време ви отне това?
– Когато има добра организация и екипи, на които да разчитам, всичко се случва така, както трябва. Успяхме да заснемем десетте клипа за два месеца.
– С кое видео имахте най-много трудности?
– Лесно нямаше при снимките на нито едно. Предварително обсъждахме всичко с моя стилист Добромир Киряков, с когото работя от 15 години. Няма как да пропусна имената и на режисьора Валери Милев, на фризьорите Жоро Петков и Стельо, на гримьора Кирил Чалъков, защото зад тези клипове стоят много хора и не искам да омаловажавам труда на никого.
– Все пак едва ли е минало без екстремни преживявания.
– Не липсваха такива, разбира се. Например огънят в клипа „Жалко“ е съвсем реален и за малко не пламна целият декор с американски къщи в Долна Малина. Моят шофьор пък много страдаше, когато подпалихме ретро автомобила в същото видео. Пътувахме и до Валенсия, където снимахме в града на изкуствата и науката, известен с футуристичните си сгради, клипа „Запалката“. После отидохме в Ибиза…
– Извинявайте, колко струват тези ваши клипове? Като ви слушам сте изхарчили повече от 1 милион лева.
– Моята житейска философия е, че не можеш само да вземаш, трябва да и да даваш. Никога не съм мислила, че финансите, които съм похарчила, няма да ми се върнат. Може и да не ми повярвате, но даже не съм калкулирала колко струват тези десет клипа.
– Забелязва се връщане към ретрото – направихте кавъри на хита от близкото минало „Ток по тялото“, както и на популярна гръцка песен. Умишлено ли е това?
– Има носталгия към тази музика. Според мен е хубаво младото поколение да чуе старите мелодии на нов глас. Тези песни са страхотни и си заслужава да имат съвременен прочит. Това е световна тенденция. Самата Бионсе направи кавър на хита Jolene на Доли Партън.
– Коя е все пак вашата песен в албума ви?
– Не мога да избера. Има моменти, когато искам да си слушам „Жалко“, в други – да си пусна „Играй“. Толкова съм темпераментна и ми се сменят настроенията в един ден, че всяко парче за мен си е „най“. Но мога да ви издам какво ми каза Азис като ми се обади по телефона. Той ми призна, че песента „Жалко“ е неговата песен от албума ми. Дори е плакал като я е слушал и гледал клипа. А той има нюх към хитовете. Беше убеден, когато записвахме дуета ни на песента „По-по-по“, че ще е тотален хит и така стана. Аз съм малко по-обрана в прогнозите.
– Почитателите ви очакваха и още един дует в този диск, но той така и не се появи – обща песен с Преслава. Защо не се случи?
– Хората явно сами си създават някакви очаквания. Ние не сме давали подобна заявка. Да, говорили сме с Преслава за такъв проект, може би в даден момент ще се случи, но на този етап нито от мен, нито от нея някъде е казвано, че подготвяме дует.
– Повод за това очакване дадохте самите вие със съвместното ви участие на парти. Все пак известно е, че дълго време не си говорихте, а тогава излязохте на една сцена.
– Да, имаме два дуета и едно трио с Борис Дали. Но очакванията за проект между нас са твърде големи и ако тръгнем да правим нещо, то трябва да е наистина забележително. Засега не сме попаднали на такава песен, която да усетим за наша обща. Със сигурност обаче и двете сме отворени за дует. Преслава ме поздрави за албума. Покани ме и на концерта си в зала „Арена София“. Така че тепърва ще имаме възможност да обсъждаме наш съвместен проект.
– А плаши ли се Галена от „Арена София“, че още не е направила концерт в тази най-голяма зала у нас?
– Може би в един момент имаше някакъв страх, но сега се чувствам уверена. Това, което ме е спирало, е прекалено многото работа, която имам. Даже съм си мислила, че хората ще се пренаситят. За да ми се случи такъв концерт в зала „Арена София“ ще трябва да си дам малко почивка и да съм в топ кондиция. С моя екип сме доказали, че сме перфекционисти в това, което правим. А в момента чисто здравословно не се чувствам много добре. Състоянието на гласа ми не позволява да направя толкова голям концерт. През септември ми предстои операция на гласните струни и ще трябва време, за да се възстановя. Все пак се надявам през 2025 г. в „Арена София“ да отбележа моите 20 години на професионална сцена. Поне такива са моите планове.
– Съмнения, че има някакъв проблем, всъщност се появиха, когато отложихте няколко ваши участия. Сайтовете гръмнаха със заглавия, че ви се случва нещо страшно. Каква е истината?
– Хора сме, моята програма е много натоварена и е нормално да имам някакъв срив на имунната система. Не съм човек, който пее на участия през нощта и след това спи по цял ден. Не забравяйте, че не съм само изпълнител, но и активен родител. При прекаленото много стрес е логично и тялото да алармира под някаква форма.
– Вие направихте опит преди време да редуцирате участията си…
– Да, преди три години реших да намаля участията си и да работя само четвъртък, петък и събота, за да съм повече време с моите деца. Но тъй като през всичките тези години съм създала приятелства със собствениците на заведения, те ми се сърдят, ако откажа да отида да пея при тях. Мислят си, че не искам да работим заедно, а аз просто желая да редуцирам участията. Бях си сложила лимит от 12 на месец, но е много трудно да го спазвам.
– 20 години са време за равносметка. За тези две десетилетия имаше ли период на отчаяние и да мислите за отказване от сцената?
– Никога! Все пак аз във времето съм си давала почивки. И при двете ми бременности имах възможност да се откъсна от сцената. Успявам да балансирам нещата. Затова и в нито един момент не съм си казвала:“Аман!“ Като цяло съм позитивен човек и дори да съм се изправяла пред някакви трудности, винаги съм се успокоявала с това, че така е трябвало да се случи.
– Смъртта на баща ви е била голяма загуба за вашето семейство…
– Твърде рано загубих баща си. Той беше много сериозна фигура в моето израстване. Аз имах по-силна връзка с майка, но респектът ми към него бе по-голям. Ние сме три деца и родителите ни са ни възпитавали да сме добри, честни и работливи. Благодарна съм им, че ме подкрепяха в начинанието ми да пея. Те самите са много музикално ориентирани. Баща ми обаче категорично не одобряваше попфолка като мой избор. Винаги е искал да бъда народна певица. И до днес не минава ден без да се запитам как би реагирал за дадено мое решение. Все съм си мислила, че не е щастлив с това, което правя, но в последните си дни ми каза:“Гордея се с теб!“. Знаете, че има много хора, които губят близките си, без да са си казали последни думи с тях. А аз имах този шанс. Баща ми беше в болница във Варна, в реанимация. И макар да му беше трудно да говори, успяхме да си кажем доста неща.
– Вие самата някога имали ли сте притиснения, че пеете попфолк?
– Смятам, че това разграничаване между попмузика и попфолк, както и това, че чалгата и виновна на някой за нещо, с времето някак си отшумя. Може би е така и заради всичко, което се случва в парламента. Там става много по-голямо шоу, отколкото ние правим. Затова и сега вината се прехвърли не толкова върху нас, колкото върху политиците.
– Сега като си гледате първите клипове какво си казвате?
– Много се забавлявам и се подигравам на тогавашната Галена. Но в същото време се гордея с това момиче, защото знам през какво е минало. Сега ще кажа нещо, от което може би ще се засегне президентът на „Пайнер“ г-н Митко Димитров, но ако на едни от изпълнителите във фирмата се избираха песни, то това аз трябваше да правя сама. Ако за някои се взимаше най-добрият екип за клип и най-добрите стилисти, то аз сама си избирах дрехите и си измислях видеото. Може би са смятали, че мога да се оправя сама. Не знам! През годините някак си доста хора ме подценяваха, но се радвам, че на финала оставаха приятно изненадани.
– Вие всъщност в знак на протест не се явихте на едни награди на телевизия „Планета“ и тогава се заговори, че сте обидена, тъй като не ви дават наградата „Певица на годината“. Какво се случи тогава?
– Просто си казах: “Стига си правила компромиси със себе си!“ Никога не съм очаквала да получа каквато и да е награда, защото това, което са ми давали феновете, пълните заведения и слушането на моите песни, напълно ме е удовлетворявало. Не съм ламтяла за награда! Да, хубаво е трудът ти да бъде оценен и по този начин, но народната любов най-много ме е вълнувала. Наградите вкъщи не могат да ме аплодират и да ми напълнят душата, както когато цял стадион пее с мен моя песен.
– Как се разделихте с „Пайнер“?
– Страхотно. Запазихме добрите си отношения. Дори наскоро бях в комплекс „Приказките“. Видяхме се, говорихме си. Обясних на г-н Димитров, че искам да продължа напред, да търся новото и да направя нещо за себе си. Държа да се знае, че не е имало скандал между нас, защото имаше и такива спекулации.
– Вие сте изключително артистична личност. Сама казвате, че обичате да влизате в роли. Ще ви видим ли скоро и в киното?
– Прекалено много съм отдадена на това, което правя. Обичам си работата, не искам да я загърбвам и тя да пострада заради други ангажименти. Имала съм покана за филми, но смятам, че нещо ще ми куца. Както вече казах – аз съм перфекционист, искам всичко да изпипано и няма да се задоволя с нещо, което не е перфектно.
– Когато бяхте гост в „Като две капки вода“, за да пеете в дует с Владо Зомбори, получихте покана да участвате в следващия сезон на шоуто. В ефир не дадохте отговор. Сега готова ли сте да примете?
– „Като две капки вода“ ми е много любимо предаване. То е любимо и на цяла България. Но аз самата не се виждам там, защото съм силно изявен артист. Не смятам, че мои колеги, които са участвали, с изключение на един-двама, са се представяли толкова добре. И това е така, тъй като сме твърде разпознаваеми, за да влизаме в различни образи. Много благодаря за поканата, но на този етап имам други мечти за осъществяване.
– Какво да очакваме от вас през следващите 20 години?
– Неочакваното. Самата аз не знам какво да очаквам от себе си.
– Не ви ли блазни световната сцена?
– Искам да се развивам тук. Обичам България. Обичам си феновете. Ако съумея да направя нещо, което ще е интересно за чужденците и те да се запознаят със страната ни, ще съм истински щастлива. Благодарение на социалните мрежи ние вече не сме неразпознаваеми за света. На мен ми пишат хора от Бразилия, Португалия, чужденци пътуват специално за мои участия от Сърбия, Германия…Благодарение на Ютюб виждам и докъде достига музиката ми. Оказва, че мои песни се слушат дори в Нова Заландия, САЩ и Австралия.
– Ако трябва да опишете отминалите 20 години само с една дума, коя ще е тя?
– Думата е любов. Ако няма страст в това, което правиш, няма как то да достигне до любовта на хората, да ти се върне обратно и да те зареди. А аз усещам любовта на феновете и обещавам, че няма да се уморя да правя това, което мога.
Антон СТЕФАНОВ