Относителният успех на Иран в справянето с войната, започната преди шест месеца от Съединените американски щати и Израел, показва, че ядреното оръжие може би все пак не е най-ефективното средство в арсенала на Ислямската република, пише Newsweek. Докато администрацията на американския президент Доналд Тръмп влезе в конфликта, фокусирана върху иранската ядрена програма — за която иранските представители винаги са твърдели, че не е предназначена за създаване на атомна бомба, — далеч по-значима роля по време на войната изигра способността на Техеран да използва влиянието си над Ормузкия проток, предизвиквайки големи сътресения в глобалната търговия с енергия.
Разрушителните последици бяха усетени в целия свят, включително и в Съединените американски щати, където потребителите са все по-недоволни от и без това непопулярната военна интервенция.
А след като Тръмп отмени поредната вълна от обявени удари, които описа като „най-голямата атака от Втората световна война насам“, контролът, който Техеран има над един от най-важните морски проходи в света, в крайна сметка би могъл да се окаже по-мощно оръжие от атомната бомба.
„Способността на Иран да нанесе икономически щети на глобалната икономика в известен смисъл представлява по-мощно оръжие от ядрената бомба“, заяви пред Newsweek Джошуа Талис, бивш висш служител от американските военноморски сили, който днес ръководи програмата за сигурност на съюзниците и партньорите в Центъра за военноморски анализи.
Евтино и ефективно
Иран от години предупреждаваше, че ще затвори Ормузкия проток в случай на избухване на голям военен конфликт. Тези предупреждения датират още от войната с Ирак през осемдесетте години на миналия век — конфликт, който силно оформи военната доктрина на Ислямската република — и отново придобиха значение, след като напрежението със САЩ се увеличи след оттеглянето на Тръмп от ядреното споразумение от 2015 г. по време на първия му мандат през 2018 г.
Сега тази реторика се превърна в реалност, а потенциално трайните последици тепърва започват да се усещат.
Въпреки че иранската стратегия може и да не осигурява същата степен на открито военно възпиране, каквато имат държавите с ядрено оръжие, съществуващото отдавна убеждение, че ядреният арсенал дава пълна защита от атаки, започна да отслабва. Съединените американски щати усещат това от първа ръка, тъй като техните бази в Близкия изток са изложени на постоянни атаки в рамките на иранската асиметрична война — подобно на това как Русия ежедневно се сблъсква с атаките на Украйна по време на войната, която Москва започна преди четири години и половина.
Блокирането на световната търговия през ключовия морски проток край собствения му бряг се оказа за Техеран по-осъществимо, а може би и по-ефективно средство — и най-важното, той може да го използва без почти универсалното осъждане, което съпътства употребата на традиционните оръжия за масово унищожение.
Резултатът е кампания, която е сравнително евтина, но разрушителна, и която започва да изчерпва американските запаси от скъпо и високотехнологично въоръжение, докато докладите показват, че Иран възстановява своите значително по-евтини военни капацитети по-бързо от очакваното.
„Със сравнително малък брой евтини оръжия иранските атаки срещу търговски кораби предизвикват верижна реакция в глобалната търговска система, тъй като корабоплавателните компании, застрахователните дружества и моряците преоценяват рисковете от преминаването през този район. Тъй като преките странични щети са ограничени и се случват в морето, докато последиците са глобални и много сериозни, Иран постига значителни стратегически ползи при минимални репутационни разходи“, каза Талис и добави:
„Това прави иранското влияние върху корабоплаването през Ормузкия проток политически по-приемливо средство от ядреното оръжие и значително по-трудно за Съединените американски щати да му се противопоставят с военен или пропорционален отговор.“
Поемане на инициативата в преговорите
Иранското убеждение, че успешно е приложило своята стратегия в Ормузкия проток, допълнително усложни американските усилия за постигане на споразумение. Докато Белият дом отново се обърна към дипломацията, а Доналд Тръмп в понеделник за пореден път загатна, че сделката е „на прага си“, говорителят на иранското Министерство на външните работи Есмаил Багаеи отрече да съществуват планове за директни разговори със Съединените американски щати.
Вместо това той потвърди, че иранските представители водят директни преговори с представители на Оман с цел „постигане на разбирателство за начина на осигуряване на безопасното преминаване на корабите през Ормузкия проток“.
Оман, чийто ексклав на полупоток Мусандам се намира точно срещу южния бряг на Иран, се наложи като ключов посредник в търсенето на решение. Този традиционно неутрален султанат предложи система от „доброволни“ такси, сходна с моделите, съществуващи в Малакския и Сингапурския проток, според която държавите биха допринасяли финансово за сигурността и устойчивостта на корабоплаването през Ормузкия проток.
Независимо дали подобно споразумение ще бъде постигнато, Талис смята, че „способността на Иран да пренасочи естеството на войната към въпроса за бъдещето на Ормузкия проток представлява сериозно предизвикателство за репутацията на Съединените американски щати“.
Това предизвикателство се засилва допълнително от действията на един от най-важните ирански съюзници в рамките на така наречената „Ос на съпротивата“ — йеменското движение „Ансар Аллах“, по-известно като хути.
Още преди началото на американско-израелската война срещу Иран през февруари, „Ансар Аллах“ показа какви последствия може да има застрашаването на морската търговия чрез кампания, насочена предимно срещу кораби в Червено море — в отговор на войната между Израел и „Хамас“, която през октомври 2023 г. отприщи настоящата криза в Близкия изток. Тези атаки намалиха морския трафик през Суецкия канал с две трети, принуждавайки корабите да използват значително по-дългия и по-скъп път около нос Добра надежда в Южна Африка.
„Ансар Аллах“ устоя на интензивната кампания от американски въздушни удари и през май миналата година постигна примирие с администрацията на Тръмп, но прекрати атаките срещу кораби едва след като Белият дом посредничи за постигането на примирие между Израел и „Хамас“ миналия октомври. Миналия месец обаче движението отново възобнови атаките в Червено море, поразявайки саудитски кораби в отговор на — както твърдят бунтовниците — саудитската блокада на Йемен и въздушните удари срещу международното летище в Сана.
Предвид факта, че Саудитска Арабия и други американски партньори в региона вече поставят под въпрос гаранциите за сигурност от страна на Вашингтон, допълнителният хаос и ескалация при липса на споразумение биха могли още повече да отслабят тяхното доверие.
„Доскоро самата заплаха от използване на американска военна сила представляваше силно средство за възпиране. Неотдавнашните събития обаче отслабиха това възприятие“, заяви пред Newsweek анализаторът по сигурността от Техеран Мостафа Наджафи и продължи на един дъх:
„Днес не само Иран, но и много регионални играчи, а дори и някои големи световни сили, гледат по различен начин на ефективността на американския военен натиск. Поради тази причина военните заплахи вече нямат същата сила на възпиране, каквато имаха преди.“
Трудни преговори
Постигането на ново споразумение няма да бъде лесно. Провалът на американско-иранския меморандум за разбирателство, постигнат през юни, допълнително задълбочи недоверието между двете страни.
Споразумението се разпадна миналия месец, когато Иран откри огън по танкери, преминаващи през Ормузкия проток по маршрут, за който Техеран твърдеше, че не е бил одобрен в съответствие с договорените условия. Това предизвика нов кръг от сблъсъци, продължил почти две седмици. Двете страни взаимно се обвиняват в неизпълнение на поетите ангажименти.
Ако конфликтът отново прерасне в широкомащабна война, Иран продължава да смята, че се намира в по-благоприятна позиция.
„Ако настоящата криза се превърне в продължителна война на изтощение, не вярвам, че времето задължително би работило в полза на Съединените американски щати. Опитът от американските военни ангажименти през последните две десетилетия показва, че най-голямата слабост на Вашингтон не е в започването на войни, а в тяхното дългосрочно водене. Нарастващите икономически разходи, вътрешният политически натиск, логистичните проблеми, умората сред военните сили и все по-голямата тревога у регионалните партньори значително биха ограничили способността на САЩ да водят продължителна военна кампания. За разлика от това, иранската стратегическа доктрина последователно е насочена към постепенно увеличаване на цената на американското військово присъствие в региона“, каза Наджафи.
Както той обясни, използвайки „асиметрични и неконвенционални методи“, Иран би се стремил да обърне съотношението на силите в своя полза по начин, който може би не би могъл да постигне дори с притежаването на ядрено оръжие.
„Изучавал в продължение на години слабостите на конвенционалното военно разположение на Съединените американски щати в региона, Техеран най-вероятно ще се опита да използва тези слабости чрез асиметрични стратегии, чиято цел е увеличаване на разходите за американското присъствие, ограничаване на оперативната му свобода и в крайна сметка — постепенно, а след това и пълно изтегляне на американските сили от региона“, заключи Наджафи.